Васил Друмев - Нещастна фамилия

— Добре.

И Аклъ бей извади от пазвата си една бяла книга, подаде я на Сали и му каза повелително:

— Писвай!

Сали седна и начна да пише:

„Аз, що се подписвам отдолу, обещавам се, че като предам Шумен в жертва на огъня, колкото богатство взема, половината ще дам на Караман бея, защото той, според както се обещава, ще стане причина, за да влезе Шумен в ръцете ми.“

Аклъ бей се подписа, удари големия си печат и като подаде записа на младия яничарин, каза му тържествено:

— На ти тази записка! Караман бей нека бъде верен на думата си… Аз ще изпълня обещанието си.

Младият яничарин скри малката записка, що му я даде Аклъ бей, поклони се и каза:

— Слушай още една дума… един съвет.

— Слушам — рече Аклъ бей.

— Четири часа далеч от Шумен има едно село Преслав, което е много богато, и Джамалбеевите синове са там. Ти с войската си трябва да нападнеш на това село. Джамал бей, за да отърве синовете си, ще доде против вас с всичката си войска. Тогаз Караман бей ще отвори всичките шумненски врати и ти свободно ще можеш да влезеш в Шумен.

Аклъ бей толкоз много се радваше, щото, макар да каза „слушам“, но не чу нищо от онова, що му каза младият яничарин.

— Какво… какво ми каза? — запита го той, след като посмали радостта си.

Младият яничарин му повтори.

— Добре, добре! — с радост рече Аклъ бей и на лицето му се изображи голямо удоволствие. — Иди и кажи на Караман бея, че аз ще изпълня всичко, според както той ме съветува, и никога не ще забравя това добро.

Младият яничарин се поклони и си отиде.

Когато Аклъ бей и Сали останаха сами, първият каза на последния.

— Сега вече Шумен е в нашите ръце. Няма никакво съмнение, че ний като направим Шумен на пепел, както Жеравна, нашето име ще гърми по цял свят. Ах, Сали, колко ще е приятно да гледаме Шумен как гори!

Сали поклати главата си и каза:

— Никак не се надявам. Искам да река, че Караман бей върши някое лукавство.

— Как може да бъде то, като той ми проводи скъпоценни дарове! От това не се ли познава, че той се нуждай от моята помощ? Вероятно е, че той трябва да се е скарал с Джамал бей и иска да му отмъсти, а това обстоятелство ще принесе нам голяма полза. Ний ще гледаме, от когото вземем по-много пари, да бъдем на негова страна.

— Все трябва да се пазим… понеже не знайме защо ни викат в Силистра…

— Ех, Сали, какъв си пък ти — не знам! Явно е, че ще ни проводат да се бийме с московските гяури.

— Да не изтеглим нещо, че…

— Бе гледай си работата! Смей ли някой да ни направи зло? Слава Богу, само нашият табор не отива в Силистра я?… Аз още и в Анадола имам войска.

— Това е тъй, ама…

— Знам аз какво правя, знам. Ако яничарите искат да ни направят зло, то най-първо Джамал бей и Караман бей ще видят коя кръв е по-червена и по-гореща: яничарската ли, или кърджалийската… Но виждам, Сали, че съмва, трябва да вървиме.

— Трябва.

И Сали се отдалечи от Аклъ бея, който начна да ходи нагоре-надолу и да се усмихва.

— Ех! — каза той на себе си, като се застоя, — Сутре моето име пак ще разтрепери толкози души… Преслав заедно с жителите си ще погине. Може и Шумен да изтегли това… Весели се, Аклъ бей!

В това време Сали се завърна.

— Всички са готови, ефенди — каза той.

Аклъ бей отиде при войската си, която стоеше десет крачки надалеч от него и беше готова да върви.

— Юнаци! — каза той, като се качи на коня си. — Досега не сте посрамили името си, надявам се и отсега нататък да не го посрамите… Жеравна ще ви помни вовеки!… Сега пак ще идем в Преслав и даже в Шумен, да заковем в сърцата им нашите страшни имена! Пламъкът, който ще излезе от нашите ръце, нека бъде гроб на тези гяурски жилища, а всичкото им богатство ще бъде наше… Разбирате ли! Но гледайте добре! Дору съвършено не се приближим до Преслав, никой от вас да не пушка, да не вика и да не пей! Ако някой не слуша, той ще бъде много зле наказан.

Като каза това, Аклъ бей тръгна. След него тръгна и цялата кърджалийска ордия, която пазеше съвършена тишина.

Нощта беше прохладна и мрачна. Вятърът духаше ту силно, ту тихо и разлюляваше големите и малките преславски дървета, които със своите листи издаваха тих, но странен шум…

Вълковата къща беше най-добра от всичките други преславски къщя. Широките и равни дворове, такожде и прекрасните градини, придаваха на тази Вълкова къща много приятен вид. В градините между другите плодоносни дървета възвишаваха се и няколко дъбове, които със своите клонове покриваха почти целия дом…