Васил Друмев - Нещастна фамилия

Аклъ бей поглади брадата си, усмихна се и рече:

— Мене ми излазя смях, като помисля, че онази жена, която сама се натъкна на ножа ми, защото разпрах дъщеря й… Ха, ха, ха! Видя ли, Сали, как онзи, дебелият човек, се хвърли в огъня заедно с двете си деца?

— Че аз го накарах да се хвърли я! По-напред улових жената му и я разсякох, имаше барем на хиляди части. Той като видя това, уплаши ли се, какво — грабна децата си и се хвърли с тях в огъня…

— Безумни хора! Те мислеха, че ще ни надвият, та от първо не ни пускаха в селото си…

— Бе те пак юнаци излязоха! Насила влязохме в селото им… За малко не щяха да ни пуснат.

— Юнаци излязоха, ама… Сега Жеравна ще помни кога са минували през нея кърджалии с началник — Аклъ бей… Не можахме ний и в Котел да изиграйме таквази игра… Тогаз и котленци щяха да…

В това време се чу глас на един от Аклъбеевите чиновници:

— Хей! Кой е там?

— Приятел — отвеща друг непознат глас.

Аклъ бей и Сали прекъсаха разговора си, станаха и начнаха да се ослушват.

— Да ме заведете при Аклъ бея! — каза непознатият глас.

— При мене иска да доде — рече Аклъ бей, като погледна с безпокойствие на Сали, — кой ли ще да е той?

— Може да е от някого проводен — каза му Сали.

— Може… Иди, та го доведи.

След няколко минути Сали доведе при Аклъ бея едного яничарина, който имаше под мишцата си един голям възел.

— О!… Ти си яничарин — наш враг — каза Аклъ бей, като го видя. — Но да видим, защо ли си дошъл?

— Аз додох с добро намерение и не съм ви враг — рече младият яничарин, като му се поклони. Недоверчивият Аклъ бей изгледа младия яничарин от глава до пети и като поклати главата си съмнително, каза му:

— Да не си проводен от Силистренския паша, за да ни придумваш да се предадем?

— Съвсем не! Аз съм проводен от Караман бея да те поздравя, да ти кажа нещо и да ти дам тези подаръци.

При тези думи младият яничарин развърза големия възел, който беше под мишцата му, извади оттам един позлатен часовник, една пъстра копринена чалма, унизана с Маргарит, и две копринени кърпи, обшити наоколо със злато. Всичко това той подаде на Аклъ бея.

Аклъ бей с голяма радост прие тези подарки, най-повече защото бяха пратени от Караман бея (най-големия му враг). Но той скоро се намуси, като помисли, че този яничарин е пратен да му каже някоя тайна.

— Каква тайна ще ми кажеш? — запита го той с гордост. — Кажи я.

— Караман бей ми е поръчал — рече младият яничарин, като се поклони — да ти кажа, че ако стъпиш в Шумен, ще изтеглиш голямо зло… не от него, а от Джамал бея.

— Голямо зло ли? — с презрение извика Аклъ бей. — Че какво право има Джемал бей да ме закача, когато аз по царска заповед трябва да мина през Шумен? А не мисли ли той, че аз, ако се разгневя, ще бъде за него зле?

— Не знам, но Джамал бей приготви войската си, въоръжи всичките шумненци и чака само да се приближиш до Шумен.

Тези думи накараха Аклъ бей да се замисли.

— Това не може да бъде! — каза той, като поглади лицето си. — Мене ми са поръчали да не закачам другите села, защото, като ида в Шумен, ще ми дадат всичко, що ми е потребно за войската ми. А сега?… Сега трябва да нападвам на селата — инак не може…

— И това е напразно. Джамал бей прибра в Шумен всичките селяни с всичкото им имущество.

— Ах! — с гняв извика Аклъ бей. — Този Джамал бей много ще се разкайва, но ще бъде късно!

После като си помисли, той прибави.

— Нищо друго не остава, само утре да нападнем на Котел, да вземем всичко и да го изгорим. Оттам да идем в Шумен и там самаго Джамал бея да забийме на кол…

— Това може да стане — с присторност каза младият яничарин, — но малко мъчничко, защото Джамал бей тъй лесно не оставя челяка да го забива на кол…

— Мълчи! — извика му сърдито Аклъ бей.

— Аз ще млъкна, но дозволи ми да ти кажа още няколко думи.

— Кажи да видим.

— Дето ще се залавяш с Джамал бея, не е ли по-добре да сториш тъй, както иска Караман бей?

— Че как иска Караман бей?

— Той иска да се съединим с тебе и да предаде Шумен в твоите ръце.

Аклъбеевите очи се лъснаха от радост.

— Бива — каза той радостно, — ако Караман бей се съедини с мене, то и за него, и за мене много добре ще бъде.

— Караман бей иска да се съедини с тебе, но ето с какво условие: като влезеш в Шумен, да го запалиш и колкото богатство добиеш от Шумен, да го разделиш с Караман бея… Съгласен ли си?

— Съгласен съм, съгласен — бързешком каза Аклъ бей.

— Ако си съгласен, потвърди съгласието си писмено.