Роалд Дал - Едуард Победителя

Когато всичко беше готово, тя го нареди върху подноса и го отнесе в дневната. Точно в мига, в който влизаше, Луиза зърна мъжа си, който също влизаше през френския прозорец откъм градината.

— Ето вечерята му — каза тя, постави таблата на масичката и се обърна към дивана. — Къде е той?

Мъжът й затвори вратата зад себе си и прекоси стаята, за да си вземе цигара.

— Едуард, къде е той?

— Кой?

— Много добре знаеш кой.

— А, да. Да, точно така. Ами… ще ти кажа. — Той се беше навел напред, за да си запали цигарата и дланите му бяха обгърнали огромната запалка. Вдигна очи и видя, че Луиза се беше втренчила в него — в обувките му и маншетите на панталоните, които бяха мокри от високата трева.

— Просто отидох да нагледам как гори огъня — каза той.

Очите й бавно се изкачиха нагоре и спряха върху ръцете му.

— Все още гори много силно — продължи той. — Мисля, че ще тлее цяла нощ.

Но начинът, по който го гледаше, го караше да се чувства неудобно.

— Какво има? — попита и остави запалката. После погледна надолу и за пръв път забеляза дългата и тънка драскотина, която разсичаше по диагонал цялата му ръка — от кокалчето до китката.

— Едуард!

— Да — каза той. — Тези вършини са ужасни. Издират те до кръв. Ама, чакай, Луиза. Какво има?

— Едуард!

— О, за бога, жено, седни и се успокой. Няма за какво да се вълнуваш. Луиза! Луиза! Седни най-после!

© 1979 Роалд Дал

© 2003 Правда Митева, превод от английски

Roald Dahl

Edward the Conqueror, 1979

Сканиране и разпознаване: ira999

Последна редакция: Alegria

Издание:

Роалд Дал. Разкази с неочакван край

ИК „Унискорп“, 2003

Художник: Валентин Киров

ISBN 954-8456-56-7

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14683]

Последна редакция: 2009-11-27 18:00:00