— Какво, по дяволите, става? — изкрещя тя.
— Мини отзад! — извиках аз. — Мини отзад!
Тя обаче рязко спря до първата помпа и преди да успеем да стигнем до нея, грабна пищящото дете на ръце и го измъкна от количката.
— Не! Не! — крещеше Клод, препускайки към нея. — Не вдигай детето! Сложи го обратно! Натисни чаршафа! — Тя обаче изобщо не го слушаше и когато детето вече не тежеше отгоре им, от количката изведнъж излетя цял облак фазани, поне петдесет-шейсет, и небето над нас се изпълни с огромни кафяви птици, които яростно пляскаха с криле, за да наберат височина.
Ние с Клод започнахме да тичаме напред-назад по алеята, да размахваме ръце и да пъдим фазаните от района на бензиностанцията. „Марш! — крещяхме. — Къш! Марш оттук!“ Те обаче още бяха прекалено замаяни, за да ни обръщат внимание, и след около половин минута отново се спуснаха и накацаха като ято скакалци по фасадата на бензиностанцията. Тя буквално се покри с тях. Клечаха един до друг върху стрехите на покрива, върху бетонния навес над помпите и най-малко десетина се бяха настанили върху перваза на прозореца на канцеларията ми. Някои бяха накацали върху полицата между шишетата със смазочно масло, а други се опитваха да се закрепят върху капаците на старите коли, обявени за продан. Един мъжкар с прекрасна опашка величествено клечеше върху една от помпите, а доста голям брой от позамаяните се настаниха направо на алеята в краката ни, оправяха перцата си и мигаха с малките си очички.
От другата страна на шосето, зад камиона с тухлите и пикапа, вече беше започнала да се образува колона от коли и хората отваряха вратите, слизаха и се упътваха към нас, за да виждат по-добре. Погледнах часовника си. Беше девет без двайсет. Ето сега, всеки момент, мислех си, по шосето откъм селото ще се зададе голяма черна кола ролс-ройс, а зад волана ще видим огромното лъщящо лице на производителя на бира мистър Виктор Хейзъл.
— Щяха да го разкъсат на парчета с човките си — крещеше Беси и притискаше ревящото дете към гърдите си.
— Ти се прибирай вкъщи, Беси — каза й Клод, пребледнял като платно.
— Заключвай — рекох. — Сложи табелата. Днес няма да работим.
© Роалд Дал
© 1992 Огняна Иванова, превод от английски
© 1992 Правда Митева, превод от английски
Roald Dahl
Сканиране, разпознаване и редакция: Светослав Иванов, 2009
Издание:
Роалд Дал. Размяна на съпруги. Истории с неочакван край
ИК „Зодиак-ВН“, 1992
Съставител: Жени Божилова
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/14775]
Последна редакция: 2009-12-16 13:10:00
Силно сънотворно и антидепресант. — Б. скан.