Роалд Дал - Кучката

Облегнах се и затворих очи, захласнат по приятната картина. Представих си заглавията на вестниците на другата сутрин: „Най-доброто изпълнение на Президента досега“, „Президентските тайни се разкриват пред нацията“, „Президентът поставя началото на порно телевизия“ и т.н.

Утре Президентът щеше да бъде дискредитиран, а аз без много шум щях да напусна Ню Йорк и да си замина за Париж. Само като си помислех, че утре щях да си тръгна!

Погледнах часовника. Беше почти четири. Облякох се, без да бързам. Слязох с асансьора в главното фоайе и закрачих към авеню „Медисън“. Някъде около шейсет и пета улица намерих изискана цветарница и купих корсаж от три огромни цъфнали орхидеи, скрепени заедно. Орхидеите бяха катлея, на бели и морави петна. Изглеждаха извънредно вулгарно. Както несъмнено изглеждаше и госпожа Елвайра Понсънби. Поръчах да ги опаковат в красива кутия, завързана със златен ширит. После се върнах пешком в „Пласа“ и отнесох кутията в апартамента си.

Заключих всички врати, водещи до коридора, да не би камериерката да влезе, за да оправя леглото. Извадих запушалките и внимателно ги намазах с вазелин. Напъхах ги със сила в ноздрите си, за да ги запушат плътно. Сложих си и хирургическа маска за двойна осигуровка, както беше направил Анри. Вече бях готов да предприема следващата стъпка.

С обикновен гутатор изсмуках от шишенцето скъпоценния кубически сантиметър от „Кучката“ и го прехвърлих в капсулата. Ръката, държаща гутатора, леко трепереше, но всичко мина добре. Запечатих капсулата. След това навих миниатюрния часовник и го сверих. В момента беше пет часът и три минути. Накрая нагласих стрелката за звънене в девет и десет — времето да се спука капсулата.

Трите огромни орхидеи бяха събрани в букет от цветаря, вързал стеблата им с широка един инч бяла панделка. Проста работа беше да махна панделката и да вържа с бял конец капсулата за стеблата. После отново увих панделката около тях, прикривайки малкото приспособление, и отново я вързах на фльонга. Добре се справих.

След това телефонирах в „Уолдорф“ и научих, че вечерята ще започне в осем часа, но гостите ще се съберат в балната зала към седем и половина, преди идването на Президента.

В седем без десет платих на таксито, спряло пред входа на „Уолдорф Тауърс“, и влязох в сградата. Прекосих малкото фоайе и сложих кутията с орхидеите на рецепцията. Наведох се колкото може по-близо към служителя и прошепнах, използувайки лек американски акцент:

— Трябва да предам този пакет на госпожа Елвайра Понсънби. Подарък от Президента е.

Служителят подозрително ме изгледа.

— Госпожа Понсънби ще представи Президента, преди той да държи реч в балната зала довечера. Президентът желае корсажът да й бъде предаден веднага.

— Оставете пакета тук, ще го изпратя в апартамента й — каза служителят.

— Не, не е възможно — възпротивих се аз. — Наредено ми е да го предам лично. Кой е номерът на нейния апартамент?

Това направи впечатление на човека.

— Госпожа Понсънби заема апартамент 501 — осведоми ме той.

Благодарих му и взех асансьора. Когато слязох на петия етаж и тръгнах по коридора, момчето, обслужващо асансьора, остави вратата отворена и ме наблюдаваше. Позвъних на стая 501.

Вратата отвори най-огромната жена, която съм виждал през живота си. Виждал съм жени великанки в цирковете, виждал съм състезателки по борба и по вдигане на тежести, виждал съм едри масайки в равнините под Килиманджаро, но за първи път виждах толкова висока, едра и дебела жена. При това напълно отблъскваща. Беше фризирана и натруфена за най-великия случай в живота си и в двете секунди, преди някой от двама ни да заговори, успях добре да я огледам: металносребристата синкава коса, всяко кичурче — прилепено на място, кафявите свински очички, дългият остър нос, който се пъха, където не му е мястото, извитите устни, издадената долна челюст, пудрата, гримът, аленочервеното червило и най-съсипващото от гледката — масивната, повдигната нагоре гръд, стърчаща като балкон пред тялото. Толкова напред стигаше, че беше чудо как жената не се прекатурва под тежестта й. Пред мен стоеше напомпана с въздух гигантска фигура, увита от глава до пети в звездите и райетата на американското знаме.

— Госпожа Елвайра Понсънби? — измънках аз.

— Аз съм госпожа Елвайра Понсънби — прогърмя гласът й. — Какво има? Много съм заета!

— Госпожо Понсънби — започнах аз. — Президентът ми нареди лично да ви предам това.