Роалд Дал - Любима моя, гълъбица моя

— В училище — каза той — ми викаха Scervix. Знаете ли защо?

— Нямам ни най-малка представа — отвърна жена ми.

— Защото на латински cervix означава тил 1 1 Игра на думи — нейп (nape) на английски е тил, а името на младежа е Снейп. — Б.пр. .

Беше малко сложно и ми трябваше известно време, за да го разбера.

— Кое училище сте завършили, мистър Снейп? — попита жена ми.

— Итън — отвърна той, а тя леко кимна с глава в знак на одобрение.

Сега вече ще разговаря с него, помислих си и насочих вниманието си към Сали Снейп. Тя беше привлекателно момиче със забележителен бюст. Ако я бях срещнал петнайсет години по-рано, сто на сто щях да си докарам някоя беля на главата. Сега обаче изпитвах истинско удоволствие да й разказвам за красивите пеперуди. Докато говорех, внимателно я наблюдавах и не след дълго у мен започва да се затвърждава впечатлението, че в действителност тя не беше чак толкова весело и усмихнато момиче, за каквото я бях взел отначало. Струваше ми се, че се бе свила в себе си, сякаш ревниво пазеше някаква тайна. Дълбоките й сини очи прекалено бързо шареха из стаята, без да се спират или задържат върху един и същ предмет; по лицето й едва забележимо се виждаха малките коси бръчици на тъгата.

— С такова нетърпение очаквам момента, когато ще заиграем бридж — казах аз, като най-после смених темата.

— И ние също — отвърна тя. — Знаете ли, играем почти всяка вечер, толкова обичаме.

— Вие и двамата сте изключителни майстори. Как станахте толкова добри?

— Практика — каза тя. — Това е всичко. Практика, практика, практика.

— Участвали ли сте в турнири?

— Още не, но на Хари много му се иска. Нужен е много труд, знаете, за да се стигне такова равнище. Ужасно много труд.

Дали пък именно тук в гласа й не прозвуча нотката на примирението? Да, сигурно в това беше причината; той я пришпорваше твърде силно, караше я да приема бриджа прекалено сериозно, а на клетото момиче всичко това беше дотегнало.

В осем часа, без да се преобличаме, се преместихме в трапезарията. Вечерята мина много добре и Хенри Снейп ни разказа няколко много смешни истории. Освен това похвали моето вино „Ришбур“ ’34 като голям познавач, което ми достави огромно удоволствие. Когато стана време за кафето, осъзнах, че съм започнал да изпитвам истинска симпатия към тези младоци, в резултат на което почувствах неудобство заради оная работа с микрофона. Ако бяха противни личности, всичко щеше да е наред, но да изиграем такъв номер на двама очарователни младежи, ме изпълваше със силно чувство за вина. Не ме разбирайте криво. Това съвсем не означаваше, че бях готов да се откажа и да прекратя операцията. Просто не бях в състояние да предвкусвам удоволствието така открито, както съвсем очевидно правеше жена ми, със загадъчни усмивчици, намигвания и потайни поклащания на главата.

Около девет и половина, в приятно настроение и добре нахранени, се завърнахме в голямата гостна, за да започнем бриджа. Играехме на прилични суми — десет шилинга на манш — затова решихме да не разделяме семействата и аз през цялото време партнирах на жена си. И четиримата гледахме на играта сериозно, което е единственото правилно отношение към нея, и затова играехме мълчаливо, освен при анонсирането. Не е въпросът в парите. Бог ми е свидетел, жена ми имаше предостатъчно, очевидно и Снейпови. Но при майсторите е почти традиция да се играе на прилични суми.

Тази вечер картите ни вървяха еднакво, но като никога жена ми играеше лошо, затова губехме. Виждах, че не се беше съсредоточила, а някъде около полунощ играта й стана дори безразлична. Непрекъснато ме поглеждаше с огромните си сиви очи, с повдигнати вежди, любопитно разширени ноздри, малка злорада усмивчица в ъгълчетата на устата й.

Противниците ни направиха чудесна игра. Анонсираха майсторски и през цялата вечер сгрешиха само веднъж, когато момичето силно надцени ръката на партньора си и обяви шест пики. Аз контрирах и те влязоха с три, което им струваше осемстотин точки. Това беше само моментно отпускане, но си спомням, че тя много се разстрои, макар че Хари Снейп й прости веднага, целуна ръката й през масата и каза да не се безпокои.

Около дванайсет и половина жена ми обяви, че й се е доспало.

— Само още един робер? — попита Хенри Снейп.

— Не, мистър Снейп. Изморена съм тази вечер. Артър също е изморен. Познавам го. Нека всички да си легнем.

Тя ни изведе от стаята и четиримата се качихме нагоре. По пътя се проведе обичайният разговор за закуската, от какво имат нужда и как могат да повикат прислугата.