Дан Дастие - Отровата на Алкория

— А! Ти ли си, Джеф — въздъхна Холдън. — Колко пъти трябва да ти повтарям, че когато превозваме пътници, трябва да ме наричаш „командир“?

— Извини ме — измънка Джеф Викърс, — не мога да свикна! Малко ли сме странствували заедно…

— Какво има? — попита Холдън.

Помощник-командирът на Сигнус-X-I направи гримаса:

— И аз бих искал да разбера… Два от регенераторите изключиха едновременно. Сякаш са попаднали под влиянието на силно магнитно поле. Внезапно започнаха да вибрират, след което престанаха да работят. Пейвъл не може да си го обясни.

— А аварийните?

— И те работят несигурно — каза Викърс угрижено. — Никога не съм виждал подобно нещо. Всички контролни уреди са като побеснели. Регистриращите устройства отбелязват подозрителни вибрации в долната част на корпуса. Изглежда, че явлението взема широки размери.

— Пети и шести регенератор са на нулата! — извести напрегнато един глас, който странно отекна в тесния коридор до двамата мъже, застанали един срещу друг.

— Дявол да го вземе! — изруга Викърс. — Аварийните генератори също се повредиха. Отивам там!

А когато се обърна, за да се втурне към машинното отделение, той отправи многозначителен поглед към началника си:

— Знаеш ли за какво мисля, Крис?…

— Сигурно за това, за което мисля и аз — измърмори Холдън. — Ще си имаме работа с магнитна буря, нали? По дяволите! При подобни преходи вероятността да се случи такова нещо е едно на хиляда и точно на нас ли трябваше…

Магнитна буря в пространствения континуум… Най-лошите условия, които човек може да си представи за един навигатор в Космоса!

— Връщам се на площадката — сдържано обяви Крис Холдън. — Извикай всички дежурни.

Първите вибрации, регистрирани отначало само от контролната апаратура, впоследствие за по-малко от един земен час, се почувствуваха осезателно. През това време бяха включени електронноизчислителните машини, за да извършат корекция в траекторията. Много бързо тези вибрации, които сякаш се разпространяваха по целия корпус на кораба, се превърнаха в силни трусове, редуващи се на неравни интервали. Осветлението във вътрешността на командната зала чувствително намаля, сигналните лампи по контролните табла започнаха да мигат.

— Силно отклонение от траекторията, командире! — извести спокойният глас на дежурния офицер. — Компютрите не могат да определят корекционните параметри.

Холдън леко пребледня, после поднесе микрофона към устата си:

— Могат ли поне да регистрират отклонението?

— Данните са точни, командире — отвърна гласът на офицера. — Но вече излизаме от безопасната зона.

Нов трус, по-силен от другите, за малко не повали Холдън на пода, но в последния момент той успя да се хване за перилата на командната площадка. Глуха експлозия разтърси Сигнус-X-I.

— Програмирайте незабавно авариен преход! — сухо заповяда Холдън. — Действувайте бързо!

Джеф Викърс стъпи на командната площадка тъкмо когато Холдън изрече заповедта и лицето му се изкриви — добре разбираше какво можеше да означава една такава заповед.

— Дори не знаем къде сме — глухо каза той.

— Нямаме избор — рязко отвърна Холдън. — Трябва бързо да излезем от вихровия обсег. Генераторите са извън строя, при тези условия не ще издържим и половин час.

Дрезгав вой на сирена огласяше целия кораб, прекъсван от време на време от категорични заповеди, издавани с механичния глас на главния компютър.

— Ами ако се материализираме отново на някоя планета или звезда? — попита Викърс, който сам би желал гласът му да звучи по-уверено.

— Ако се окаже звезда, няма да свариш да си събереш атомите, Джеф — измърмори Холдън, отправил поглед към контролните екрани на компютрите вдясно от него. — Не остава нищо друго освен да се надяваме, че тези проклети компютри ще успеят да си свършат работата, преди генераторите да се повредят окончателно.

Странно зеленикаво сияние обля командната зала на кораба и двамата мъже се втурнаха едновременно към специалните фотьойли в един от ъглите на командната площадка.

— Готови за прехода! — прозвуча някакъв глас от скритите високоговорители.

— А пътниците? — попита Холдън.

— Преди малко влязоха в сектор номер две. Всичко е наред.

Холдън включи магнитния пояс, който щеше да го държи прикован към стола му по време на хиперпространствения преход. За миг си помисли за двамата пътници, които взеха със себе си на тръгване от Земята. Професор Ян Никълс, астрофизик, сигурно знаеше защо така силно се тресеше корабът, но биогенетичката Хуана Сантос за първи път участвуваше в подобен преход и той би желал да я успокои…