Луи Жаколио - Принцът пират

— Най-сетне ще си похапнем от техните прословути плодове — потри ръце той; после се облегна на перилото и заедно с другите впери поглед в лодката.

Докато двамата моряци храбро се бореха с огромните вълни, които забавяха хода на лодката, от яхтата слезе трети моряк, който тръгна по скалистия бряг. Всички на „Ралф“ изтръпнаха от ужас… Как ли щеше да свърши този опит? Лодката не можеше да продължи по-нататък, без да попадне в самия център на водовъртежа. За да я доближи, третият моряк трябваше да прави едва ли не еквилибристика по скалите. Това обаче явно му се удаваше, защото той изведнъж легна по корем, надвеси се почти целият над вълните и хвърли в лодката някакъв доста обемист вързоп. Тогава матросите в лодката налегнаха веслата и се понесоха право към водовъртежа, който погълна лодката като сламка, хвърлена във водопад.

От „Ралф“ се разнесе едновременен покъртителен вик:

— Загинаха! Загинаха!

В отговор на тяхното отчаяние от яхтата проехтя тържествено „ура“; лодката отново се показа и се понесе по вълните като мълния. За по-малко от десет минути тя направи първия кръг, който „Ралф“ вече бе изминал. Моряците от брига се втурнаха към носа на кораба, за да наблюдават по-добре приближаването на лодката към кораба. В този момент от яхтата се чу оръдеен изстрел, който предизвестяваше, че ще последва нов сигнал за „Ралф“.

Като видя двата флага, Инголф изкомандва:

— Пригответе швартовете!

Десетки ръце спуснаха в морето всички свободни въжета; сякаш на секундата лодката се приближи с главозамайваща бързина до кораба.

Едва ли в Норвегия, родината на смелите мореплаватели, биха могли да се намерят други такива храбреци като двамата моряци от лодката. Стигайки до кораба, двамата се хванаха за спуснатите въжета, вързаха ги бързо за лодката и извикаха:

— Тегли!

Гласовете им бяха спокойни, сякаш вършеха всичко това при напълно нормални условия.

Въжетата застъргаха по стената на кораба и след малко лодката, подета от силните ръце на моряците, беше на кораба.

Инголф очакваше да види двама груби моряци с обрулени от вятъра лица и жилести ръце, но какво бе удивлението му, когато на палубата чевръсто се качиха двама младежи на не повече от двадесет и пет години, високи, стройни и с изискани маниери… Преди той да се опомни, младите хора обхванаха с поглед целия екипаж и разпознаха капитана по шведския мундир, с който Инголф никога не се разделяше.

— Трябва да се действа бързо, капитане — рече единият. — Всяка минута е скъпа. Наредете да започнат да теглят въжетата, те ще приближат кораба ви до мрежата, която е здраво закрепена за скалите — тя ще устои на малстрьома.

Морякът говореше за онази мрежа, която Инголф бе взел за рибарска.

Изведнъж Инголф разбра техния план за действие. Заобикаляйки Розолфския нос, младите моряци не случайно са целели да доближат скалите — трябвало е да поемат мрежата от яхтата и спускайки се във водовъртежа, да метнат тази котва на спасението върху брига.

Рискованата операция се проведе успешно благодарение на изключителното мъжество и самоотверженост на двамата млади моряци; но сега нямаше време за взаимна размяна на любезности — предстоеше последният етап на спасителната операция, тъй като „Ралф“ все още не беше в пълна безопасност.

Шестдесетте матроси на „Ралф“ бързо измъкнаха на борда мрежата, вързана за скалите на Розолфския нос, и я закачиха за макарата. Всички затаиха дъх: ще се окажат ли достатъчно здрави въжетата, за да устоят на течението?… Да, устояха! „Ралф“ беше спасен!…

Двадесет души започнаха да навиват макарата и корабът постепенно излезе от водовъртежа. Като дойде под вятъра, той благополучно заобиколи скалите и хвърли котва от другата страна на носа — в малкия залив, дето преди това беше влязла непознатата яхта.

Само един човек от целия екипаж на „Ралф“ не бе разбрал опасността, която бе надвиснала над кораба.

Този човек беше мистър Олдъм, който, след като си отспа като праведник в койката си, излезе за малко на палубата, за да се полюбува на палмите, дето били растели на гранитните скали — така поне го беше уверил неговият приятел Ериксон.

— Господа — обърна се Инголф към двамата моряци, когато възторгът, обхванал „Ралф“, поутихна малко, — ние ви дължим живота си. Знайте, че осемдесет храбри моряци ще помнят винаги вашия подвиг и с радост ще дадат живота си за вас, ако се наложи.