Луи Жаколио - Принцът пират

„Безумец! Той ще заплати с главата си!“ — с ужас помисли Надод, слушайки какво говори капитанът.

На всичкото отгоре към края на тази реч в своя защита Инголф съвсем се беше разгорещил; гласът му трепереше, долавяха се нотки на възмущение. Но, изглежда, в един момент съобрази, че е прехвърлил границата на предпазливостта, защото изведнъж спря и сякаш да поясни, добави:

— Разбира се, аз изобщо не го оправдавам. Просто изтъквам смекчаващи вината обстоятелства, което впрочем никак не би ми попречило да го сразя при първата ни среща.

За голямо учудване на Надод речта на капитана съвсем не направи такова впечатление, каквото той очакваше. Младите хора с присъщото за възрастта им великодушие се развълнуваха от думите на Инголф; те ги възприеха като резултат на заговорило у него чувство за справедливост и единият каза:

— Като ви слушаме, капитане, наистина сме готови да погледнем с други очи на този авантюрист, който досега ни е бил описван в най-мрачни краски.

— Ще добавя още, господа, че Густав III щеше да се отнесе с него като с пират, макар че лично му бе връчил разрешителното за крайцер. Капитан Велзевул отказа да върне кораба именно защото узна за намерението му…

— Густав III може да издава всякакви нареждания… Похвално е от ваша страна, капитане, че защитавате оклеветения човек…

С тези думи младите хора силно стиснаха ръката на Инголф.

— Да знаехте само как пиратствахме после, младоци такива… — измънка под носа си злорадият Надод. — Ще видите вие какъв благороден рицар е нашият капитан Велзевул!

Инголф долови насмешката на Червеноокия, но се ограничи само да му хвърли презрителен поглед, който сякаш казваше: „Почакай и ще видиш как хубавичко ще те наредя аз тебе!“

Уродът веднага прибра ехидната си усмивка; той добре знаеше, че като се разгневи, капитанът става опасен — веднъж за малко да го удуши — и затова Надод нямаше желание да се излага повторно на подобен риск.

В тази минута от „Сузана“ — тъй се казваше красивата яхта — се чуха весели викове:

— Ici 2 2 Ici (фр.) — тук. Б.пр. , Фриц, ici! Сега ще те натупам!

Всички извърнаха поглед към палубата на яхтата, където радостно подтичваше огромна бяла мечка. Засмени матроси се опитваха да я догонят.

— Фриц пак почва дяволиите си! — рече единият от двамата млади моряци.

— Но няма ли да ги разкъса! — удиви се Инголф, решавайки, че мечката е избягала от клетката си.

— О, Фриц е кротък като агънце и предан като куче. Беше малко мече, когато го взехме от Лапландия и сами го отгледахме. Никога не се отделя от нас, все лежи в краката ни. Когато тръгнахме да ви спасяваме, трябваше да го вържем, защото щеше да скочи подире ни в лодката. Сигурно са го пуснали и като е чул гласовете ни, е хукнал към нас, а матросите го дразнят и не го пускат. Само че не вярвам да го удържат.

— Белите мечки са много диви и зли — отбеляза Инголф. — Вероятно много сте се озорили, докато го опитомите.

— Съвсем не. Отначало се постарахме да го отучим да яде месо, иначе нямаше как да го държим на свобода. Започнахме да му даваме парчета месо, обвити с бодлива тел. Той се нахвърляше на месото и си нараняваше до кръв устата и лапите, но кръвожадността му надделяваше и той с часове не се отделяше от месото. След няколко такива опита решихме да нажежим до бяло бодливата тел. Мечката отново се нахвърли на мръвката, но така жестоко си изгори муцуната, езика и лапите, че цял месец си близа раните, ала нашата цел бе постигната — Фриц повече дори не погледна към месото, колкото и да го примамвахме. А сега, сложим ли му месо, той се обръща и побягва. Затова сме спокойни, че не би нападнал никого, за да го изяде.

В това време, като видя, че пътят му е преграден, Фриц, без много да му мисли, се изкатери по мачтата, после като същински акробат скочи върху напречната греда, която поради близостта на двата кораба се опираше до въжетата на „Ралф“ и оттам се спусна на палубата му.

И най-ловкият матрос не би направил това така добре.

С радостни скокове огромният звяр се спусна към стопаните си и започна да се умилква около тях като куче.

— Стига, Фриц, достатъчно! — рече единият от тях и с престорено сърдит глас добави: — Как смееш да идваш тук без позволение? Хайде, връщай се! Бързо! Чуваш ли? Веднага тръгвай!

Мечката сконфузено стана и загледа умолително стопанина си, сякаш искаше позволение да остане, но той беше непреклонен:

— Ти чуваш ли? Веднага си тръгвай!

Бедният Фриц наведе грамадната си глава и с тежката си мечешка походка бавно се върна на яхтата по същия път.