Луи Жаколио - Принцът пират

Морските разбойници се измъкнаха от трюма през тайния изход и напълниха лодките. Алтенс излезе последен, като отново замаскира отвора след себе си. Командата на едната лодка пое лейтенант Лудвик, а на другата — Алтенс. Двете лодки безшумно се отдалечиха от „Ралф“, подминаха „Сузана“ и в дълбоката тишина се отправиха към отсрещния бряг на фиорда, отвъд който започваше необятната степ.

Когато лодките достигнаха брега, достатъчно далеч от английската ескадра и замъка, Алтенс изкомандва със звучния си глас:

— Напред, момчета! Налягайте веслата! Трябва да стигнем, преди да е изгряла луната.

Тридесет и двамата гребци налегнаха веслата и двете лодки запориха водата със скорост двадесет и две морски мили в час.

По всяка вероятност английският адмирал беше прехвърлил десантния отряд от моряци на фрегатата, която, преследвайки „Ралф“, бе спряна от веригите във фиорда, отвеждащ към замъка. Алтенс реши да плени този кораб тъй ненадейно, както англичаните плениха техния.

След около час пиратите зърнаха в далечината очертанията на голяма военна фрегата, която стоеше гордо на фона на тъмната нощ с батареите и мачтите си.

Лодките плаваха съвсем близо една до друга, за да се чуват командите, без да се повишава глас.

— Стой! — нареди Алтенс. — Това тлъсто парче не бива да се изпуска.

Откакто върху Алтенс падна цялата отговорност, той сам не можеше да се познае. Обикновено мълчалив и несловоохотлив, сега тъй си развърза езика, че удиви моряците с красноречието си.

— Момчета! — продължи той. — На кораб като този екипажът обикновено наброява между петстотин и осемстотин човека. Ако допуснем, че адмиралът е свалил от него петстотин моряци за нападението си, поне триста са останали. Съгласни ли сте да си опитаме щастието?

— Съгласни! — един през друг се обадиха моряците. — Готови сме да отмъстим и няма да се спрем пред нищо.

— Дадено, момчета! Не съм се съмнявал във вас. Но ние и нямаме друг изход, тъй като е невъзможно да минем под носа на английската ескадра с две лодки, след като е запречила входа на фиорда. Каквото и да става, трябва да завладеем кораба. Ако всичко мине успешно, ще свалим на брега Йоил, за да иде в замъка и да разкаже на капитана онова, което сподели с мен.

Планът беше тихо да се приближат до фрегатата и да я щурмуват внезапно, като ликвидират всеки моряк, който им се изпречи на пътя. С пълно основание можеха да разчитат, че стреснати от неочакваното нападение, англичаните няма да имат време да се окопитят, за да се защитават добре.

За да се различават в тъмнината от враговете, Алтенс нареди на хората си да намажат лицата си със смес от сяра и фосфор. Накрая ги призова да не проявяват никаква пощада към когото и да било. Но след като даде разпорежданията си, Алтенс потегли с лодката си към брега, а на другата нареди да чака.

— Къде отиваме? — попита Йоил, предугаждайки намеренията на Алтенс.

— Реших да те сваля на брега преди нападението — отговори му помощник-капитанът.

— По-добре след това, капитане. Вие и без това не сте много, не бива да се лишавате дори и от един човек, който е способен да се сражава… Освен това аз също искам да споделя опасността с приятелите си.

— Ами ако те убият, какво ще стане с капитана?

— Тогава вече можете да ме замените с някой от най-храбрите.

— Но ти лично си бил свидетел. В това отношение никой не може да те замени.

— Достатъчно е да се разкаже случаят пред лорда… Споменаването на името Пегам ще свърши останалото…

— Е, добре. В най-лошия случай аз самият ще отида в Розолфс. Щом толкова настояваш, тръгвай с нас… Напред!

Повече не се чу дума. Лодките се плъзнаха по водата; осемдесетте дръзки пирати все повече скъсяваха разстоянието до фрегатата с решимостта или да победят, или да загинат. За по-малко от четвърт час те стигнаха до борда на закотвената фрегата. Високите скали, издигащи се от двете страни на тесния канал, сгъстяваха още повече тъмата и улесняваха пиратите.

Изведнъж се разнесоха гласовете на часовоите — подвикнаха си един на друг. Очевидно те бодърстваха и зорко стояха на пост.

Едва стихнаха виковете им, и двама от тях, без да издадат и стон, паднаха на палубата с разбит череп. Пиратите нахлуха на кораба и започнаха да размахват абордажните брадви наляво и надясно.

Алтенс беше дал заповед да не се използва огнестрелно оръжие, докато и последният матрос от палубата не падне мъртъв.