Луи Жаколио - Принцът пират

Старият Харалд произнесе тази реч със забележително благородство и Инголф не можеше да не му се възхити.

— Аз на свой ред също ще поставя един въпрос — отвърна той. — И след като получа отговор, незабавно ще ви отговоря… Впрочем не, само ще задам въпроса и веднага ще отговоря и на вашия. Истина ли е, че Харалд Бьорн, херцог Норландски, участва в заговор, чиято цел е да бъде убит Густав III, кралят на Швеция, а на негово място да се възкачи Едмунд, по-големият син на споменатия херцог? И тъй като аз не умея… не съм способен да лъжа, признавам: да, аз съм въпросният капитан Велзевул, но давам честната си дума, че никога не съм имал намерение да ограбвам и разрушавам замъка Розолфс, нито да убивам херцог Норланд и неговите синове. Отново давам честната си дума — едва вчера узнах, че съм възстановен като капитан в шведската флота, и заедно с това получих заповед да арестувам трима ви за държавна измяна. А едно от доказателствата ми е, че в момента виждам тук един от най-дейните инициатори на заговора, чиито нишки водят от Розолфс до Стокхолм.

— Достатъчно, уважаеми господине! — прекъсна го намръщен Черния херцог. — Значи вие с лека ръка щяхте да арестувате двамата младежи, които само преди часове спасиха живота ви, хвърляйки се във водовъртежа на малстрьома?!… Нима сте забравили дълга към благородството, забравили сте, че Норландското херцогство е независима страна, че този род е дал на Швеция двама крале и че аз не съм длъжен да давам отчет за действията си?! В държавна измяна може да бъде обвинен само поданик на съответната страна, а аз не съм бил и няма да бъда поданик на шведския крал!

— Чудесно! — възкликна капитанът. — Но шведският крал има право в крайна сметка да се защитава от враговете си.

— Не му оспорвам това право. Същото право имам и аз — отвърна херцогът. — Шведският крал е възложил защитата си на капитан Велзевул, аз пък възлагам своята на адмирал Колингуд. Вие сте пленник на адмирала, защото преди всичко сте пират, влязъл случайно в друга кожа…

— И то ако не е фалшива — отбеляза английският офицер.

— С една дума — продължи Черния херцог с повелителен тон, — вие ще отговаряте за постъпките си пред военен съд!

Четиримата моряци обградиха Инголф и го поведоха. Пиратът би могъл да ги отблъсне и да се хвърли във водата, но съобрази, че тази недостойна постъпка не би му била от полза, затова се остави в ръцете им, без повече да продума.

Като минаваше покрай Едмунд и Олаф, той срещна погледите им, в които прочете недвусмислено съчувствие. И ги заговори:

— Много ми тежи, млади господа, че загубих уважението ви, но уверявам ви, всичко казано от мен за баща ви е самата истина. Допреди два часа изобщо не знаех, че ми е поръчано да арестувам херцог Норланд и синовете му. И ако приех да изпълня нареждането, то е, защото вие при всички случаи щяхте да загинете, а аз се заклех в себе си да ви спася на всяка цена. Прощавайте, господа. Повярвайте на човека, комуто безспорно тежат много грехове на душата, но никога в живота си не е лъгал.

— Татко! — извикаха умолително младите хора.

— Недейте! — сурово ги прекъсна Черния херцог. — Правосъдието ще си каже думата.

След час военният съд под председателството на самия адмирал реши: Инголф и целият му екипаж се наказват със смърт чрез обесване за морско разбойничество и опит да бъде ограбен замъкът Розолфс.

Беше назначена специална комисия, която да разследва живота на моряците, преди да дойдат на „Ралф“. Трябваше да се съберат сведения за произхода и възрастта им и да се предложи на херцога да бъдат помилвани някои от тях. Офицери и матроси, постъпили на „Ралф“ от други кораби, в никакъв случай не подлежаха на помилване.

Започнаха да ги проверяват по списъка на екипажа. Липсваха двама души — счетоводителят Олдъм и касиерът Надод.

Червеноокия се числеше на „Ралф“ като касиер, за да няма излишни разправии между моряците.

Въпреки старателното дирене касиерът и счетоводителят не бяха открити, никой не можа да определи дори и приблизително откога ги няма.

Още по-странното беше, че почти по същото време Черния херцог потърси и двама от служителите си — Хутор и Грундвиг, — но и тях ги нямаше никъде.

Впоследствие ще разберем връзката между изчезването на Олдъм и Надод, от една страна, и на Хутор и Грундвиг, от друга.

Очевидно сред „Грабителите“ имаше предател, който най-подробно бе осведомил за целите и намеренията на експедицията, предприета от Инголф и Надод. Адмирал Колингуд се бе насочил уверено към фиорда и пристигна тъкмо навреме, за да спаси замъка Розолфс и обитателите му.