Луи Жаколио - Изгубени в океана

И той побърза да излезе, за да скрие вълнението си.

След него болният бе посетен от бившия председател на съда в Нумея, а сега прокурор в Париж. Той помоли да го оставят насаме с домакина.

— Кажете ми идвал ли е при вас някой във връзка с делото на бившия ви касиер Бартес?

— Да, адмирал Льо Хело току-що излезе от тук. Разговаряхме за възможността да се ревизира делото в полза на Бартес.

— И вие обещахте?

— Мога ли да не обещая?

Прокурорът с присъщото му красноречие започна да привежда едно след друго доказателства, улика след улика. Скоро болният започна да се съгласява със сродника си.

— Но каква е ролята на адмирала в делото?

— Той само е искрено убеден в невинността на Бартес — каза главният прокурор — и се застъпва за него в името на справедливостта. Вие сам знаете, че Едмон Бартес умее да омагьосва хората. Сега Бартес е във Франция, в самия Париж.

— В Париж?

— Да, преди няколко часа ме уведомиха за това и аз ще взема всички мерки, за да ви опазя от него. Той се е заклел да погуби всички, които носят името Прево Лемер.

Старият банкер благодари на племенника си, двамата си обещаха взаимна подкрепа. Разбраха се вечерта да се съберат на семеен съвет с Жюл Сеген и Албер, за да обсъдят новото положение на нещата след завръщането на Бартес.

И Гроляр не губеше времето си. Той можа не само да се запознае с Албер Прево Лемер, но и да спечели доверието му. Всъщност Лемер не подозираше, че зад името Трухийо се крие старият детектив Гроляр Скоро обстоятелствата се стекоха така, че ускориха хода на събитията, и тон умело ги използва.

В един прекрасен ден главният прокурор повика Гроляр в кабинета си.

— Преди време вие ми направихте големи услуги и аз реших още веднъж да се възползвам от способностите ви.

— На вашите заповеди! — отвърна Гроляр.

— Помните Едмон Бартес, бившия касиер на вуйчо ми, обвинен в кражбата на „Регент“?

— Помня го, прокуроре.

— Знаете ли, че той се е върнал във Франция с намерението да отмъсти на всички, довели до осъждането му. На това трябва да се попречи. Междувременно топ вече е спечелил доверието на много видни парижани, които сляпо вярват в невинността му. Ние трябва да разберем къде се крие, да проследим най-малките му движения. С ваша помощ се надявам да успеем.

— Ще останете доволен, ще намеря виновника и той ще получи това, което заслужава!

— Разчитам на вас, Гроляр.

Гроляр съобщи плана си на Ланжле. После Ланжле се качи във файтон и се скри, а Гроляр отиде в скромната гостилница, където бяха отседнали Порник, Данео и Пюжал.

— Дойде времето да ми помогнете — каза им той. — Ще следите един човек, който и с пръст не трябва да докосвате. Ще го пазите да не избяга.

Гроляр седна край масата и написа няколко писма, които не запечати, защото чакаше идването на Ланжле.

— Какво стана? — попита детективът.

— Намерих! — отвърна парижанинът. — С името Хосе Трухийо та ще наемеш един превъзходен павилион на авеню „Орлеан“, близо до крепостта.

След като разбра къде се намира новата му квартира, Гроляр дописа писмата си, запечати ги и веднага ги изпрати по адресите им. После, без да губи нито минута, телеграфира на Уилям Брадли с поканата Дигби, Сиен, Лиу и Чан веднага да дойдат в Париж.

— Върви с тези хора в квартирата ми — разпореди Гроляр на Ланжле. — Нека добре се запознаят с обстановката. Аз ще дойда при вас между седем и осем вечерта.

После Гроляр отиде да потърси Албер Прево Ламер, намери го в един от модерните ресторанти.

— Е, сега вече няма да се отделя от вас — заяви Гроляр на своя приятел. — Тези дни си купих една малка вила и тази вечер ще ми гостуваш.

— Къде е тя?

— Там, към укрепленията.

— Ставате любител на селския живот? — засмя се Албер.

— Хубаво е да се живее сред зеленина.

— Много ли гости ще имате?

— Въпросът е излишен.

— Тогава и аз съм с вас. Обичам да съм там, където мога да се повеселя.

От този момент синът на банкера и мнимият дон Хосе не се разделиха. Когато удари седем часът, приятелите станаха от местата си. Когато излязоха от кафенето, Албер бе порядъчно пийнал. Спряха един файтон, кочияшът се наведе над Гроляр и тихо попита:

— Този ли е господинът?

— Да.

С широко наметало, вдигната яка и мушамена шапка Люпен трудно можеше да бъде разпознат. Беше доста късно, когато тримата стигнаха до вилата. Трима слуги веднага се спуснаха да поемат горните им дрехи.

— Какво искат от мене тези? — измърмори Албер, докато влизаше навътре.