Луи Жаколио - Изгубени в океана

— Люпен? Този негодяй, който демонстрира непрекъснато преданост към Едмон?

— Този човек не симулира, не, той е дълбоко привързан към сина ми. Казвам ви отново, че всяка моя стъпка бе предварително планирана. Сега елмазът е у вас — прекрасно! Останалото ще ви разкажа друг път.

— Простете, но вие споменахте, че сте правили така, че едновременно да помагате на Едмон и едновременно да проваляте враговете му. Вярно ли е това?

— Вие вероятно знаете, че банката на Прево Лемер има клонове в много градове на Далечния изток. В заем срещу коприна, чай, памук той раздава крупни суми После ги присвоява за себе си. С една дума, той и банката му спекулират. Започнах малко по малко да подбивам игрите му, а вие знаете, че и най-солидното предприятие рухва, щом се подбиват умело кредитите му.

Жонкер наблюдаваше събеседника срещу себе си, наглед твърде безобиден, човек, към когото всички се отнасяха като към отрицателна величина. Новото му отношение към Гроляр го накара да упражни цялото си влияние, за да бъде включен той в числото на пътниците в „Лебед“.

Единствено адмирал Льо Хело не можа да си обясни защо Фюрси премина от „Фердинанд“ на „Лебед“, но понеже господинът имаше пълна свобода на действията, той повече престана да се занимава с това. „Лебед“ потегли на другия ден след заминаването на ескадрата.

Четири дни по-късно адмиралът и Жонкер се отправиха към Париж. И двамата сияеха от радост, защото носеха със себе си „Регент“. Една прекрасна утрин и Едмон Бартес, или Уилям Брадли, както се казваше сега, получи заедно с целия екипаж разрешително за престоя на „Лебед“ във Франция.

Гроляр, внимателен във всичко, излезе първо с Ланжле, като помоли Едмон да го изчака. Той се съгласи, защото вече не хранеше предишната неприязън към детектива, особено след като парижанинът и Жонкер започнаха да се държат с него приятелски.

Веднъж Гроляр каза на Едмон:

— Ако исках, десет пъти можех да ви арестувам, но не го направих. В душата ми живее същата като у вас ненавист и желание да отмъстя на враговете ви.

— Какво ви засягат те вас? — попита Едмон.

— Имах син… наскоро след като ви осъдиха, той постъпи в проклетата банка на Лемер. Обвиниха го в кражба така, както обвиниха и вас. Аз молих Лемер да пощади детето ми, но той остана непреклонен.

— И вашият син изпита всички ужаси на несправедливостта, както ги изпитах аз?

— Не, той се самоуби.

— О, нещастен баща! Колко ли трябва да е голяма скръбта ви?

Изведнъж Едмон протегна и двете си ръце към стария Гроляр и оттогава стана по-благосклонен към него.

В Париж Гроляр го очакваше превъзходен прием. Началството му бе доволно от него и обеща да го атестира по най-достоен начин пред министъра на вътрешните работи. Благодарение на връзките си Гроляр подробно се информира за работите на фирмата „Лемер“. Той разбра както за финансовите й затруднения, така и за това, че главата на фирмата бе сериозно болен. Болестта улесняваше хаоса, настъпил в делата на банката.

Като опитен детектив обаче Гроляр схвана, че без странична помощ трудно ще проникне във всички тайни на Лемер, затова писа на Бартес бързо да дойде в Париж. На другия ден американецът Уилям Брадли се установи с лакея си Джон Лайт в парижкия грандхотел. Джон Лайт не бе друг, а Люпен. Порник и Пюжал Гроляр настани в една скромна гостилница на левия бряг на Сена.

— Е, какво ще ни заповядате? — попита Порник.

— Преди всичко да не се напивате, защото всеки момент може да ми потрябвате — каза Гроляр.

— Добре! Щом от нас се иска да бъдем готови, няма да сложим и глътка в устата си, ако ще цялата вода на Сена да се превърне във вино.

Една вечер Гроляр, Жонкер, Ланжле и Едмон Бартес се събраха в хотела на съвет. Първият от тях започна.

— Както виждате, господин Бартес, времето работи за нас. Малко търпение — и всички у Лемер ще молят за пощада!

— Не забравяйте, че и вие лично ще се борите с един от Лемер.

— С кого?

— С бившия ви началник в Нумея, сега прокурор в Париж.

— Вярно! — небрежно отговори Гроляр. — Бсички тези прокурори и съдебни заседатели не могат нищо да направят без нас. Когато трябва да се разследва някакво дело, да се проследи или разкрие престъпник — тогава редът е наш: ние узнаваме всичко и така подготвяме делото за тях. Дори съм уверен, че прокурорът ще ме повика за помощ и тогава… тогава врагът ще бъде наистина в ръцете ни.

Тези думи накараха Едмон да наруши мълчанието си, да разкаже за писмото, спомняте си за него от началото на тази история, подписано с „Бивш служител на френската държавна банка X У 3 306“.