Ашли Сноу - Мод

— Ах, ти, палавнице! — дрезгаво извика Алън и се втурна след нея. Почти я докопа за кръста, когато тя се изви и хукна към обратната страна, хвана се за колоната и закачливо се усмихна.

— Не бързай толкова, любими.

На него играта не му се понрави. Той направи няколко малки крачки, но след това светкавично хвана ръката й, метна я на леглото и скочи отгоре й. Зарови пръсти в разпилените й коси и тихо прошепна:

— Не си въобразявай, че можеш да ми избягаш. После без предупреждение се вряза в нея, плъзгайки се все по-дълбоко и по-дълбоко. Мод простена от удоволствие, повдигна долната част на ханша си и той още по-яростно я задълба, сякаш искаше да обсеби тялото й изцяло, а през това време опиянението му достигна до върха, в който външният свят ставаше излишен. Пръстите му яростно мачкаха гърба й, докато искрата не се превърна в ярък пламък, чийто огнен език ги отведе на седмото небе, за да ги зарее сред хилядите звезди на всепоглъщащото удоволствие.

Алън се стовари до нея. Челото му бе плувнало в пот, едва дишаше. Главата му остана да лежи в нежната падинка на рамото й, докато ръцете му продължаваха да я прегръщат, сякаш не искаха да изпускат последния кратък миг на насладата, която му бе донесла любовта към нея.

Любов? Така ли изглеждаше тя? Неудържимият порив към една жена, желанието да я държи в ръцете си и да слива тялото си с нейното?

Тишината на стаята бе нарушавана единствено от учестеното им дишане и далечния шум на някой закъснял екипаж отвън на площада. Алън се обърна по гръб и я придърпа до себе си. Топлият й дъх пареше врата му, а дългите й коси нежно гъделичкаха голите му гърди. През последните няколко дни, които прекара в къщата на Луиз, той наистина бе престанал да мисли за нея. Но тази вече, когато осъзна колко бе красива, раздразнен от това, че е под ръка с друг мъж, той не можа да устои на изкушението и забрави за всякаква предпазливост.

А ето че сега бе изправен и пред опасността да се влюби. Беше ли наистина готов желанието му към тази жена да измести работата, на която се бе посветил, и целите, които преследваше от толкова години насам? Беше ли готов да захвърли плановете за отмъщение заради едно момиче с огнена коса и очи, които му напомняха за ясната синева, ширнала се над родните му планини?

Той потръпна и се постара да отпъди тези смущаващи мисли. Това бе направо абсурдно. Никога нямаше да изостави целите и потайното си дело. Трябваше да намери начин да ги съчетае с увлечението си по Мод. Сигурно нямаше да бъде чак толкова трудно.

Мод се сгуши по-близо до него и го прегърна.

— Студено ли ти е?

— Малко — отвърна Алън и отмести кичура, паднал над веждата й. — Не отричам, че се мъчех да измисля някакво разумно разрешение, за да се стоплим и двамата.

Премиерата на „Пердита“ се състоя на следващата седмица и пожъна невероятен успех. Мод не разбираше защо трупата трябваше да напуска Лондон точно сега, когато нещата вървяха толкова добре, но не желаеше да спори с Алън. Може би в края на краищата той имаше право, защото новата пиеса съвсем явно осмиваше слабостите и глупостта на краля и яростно критикуваше политиката и солдафонщината на министър-председателя, Уилям Пит.

Не й беше лесно да се раздели с града, с неговите прекрасни забавления, ентусиазирана публика, тълпите от почитатели и нарастващия кръг влиятелни запознанства. Но едва ли щеше да й липсва обратната страна на медала: постоянната заплаха от джебчии и крадци, многобройната свита от проститутки и сводници, бедните квартали в Сейнт Джилс и Сафрън Хил, потъналите в мизерия, разнебитени постройки, редуващи се с красиви обществени сгради, като катедралата Сейнт Пол, елегантните градски резиденции и прекрасните обществени паркове.

Градът представляваше необикновена и пулсираща амалгама от падение и величие, бедност и богатство и тя знаеше, че всичко това щеше да й липсва твърде много, докато отново се завърнеха у дома.

За голямо учудване на Мод два дни преди заминаването генерал Уилкс дойде да я посети. Тя не бе чувала нищо за него от злополучния бал и предположи, че той й бе сърдит. Въпреки че седеше доста вдървено в приемната и отказа предлаганите му напитки, той се държа доста възпитано. Дори я покани на езда следващия следобед.

Мод се замисли.

— Добре, довечера е последното ни представление и утре имам свободен ден. Бих могла да ви придружа, но след това трябва веднага да се прибера. Чака ме доста работа, нали разбирате?