Ашли Сноу - Мод

— Мадам още не приема посетители — безизразно каза той.

„Сигурно е нов“ — помисли си Алън.

— Мадам ще ме приеме — сряза го той и връхлетя покрай него в покрития с мрамор вестибюл. — Кажете й, че Алън Дезмънд е тук и, че става дума за нещо важно. Ще почакам в дневната — добави той, за да покаже на портиера, че къщата му бе позната. Малкият будоар бе облян от слънчева светлина. Алън си наля една чаша и седна в едно от широките кресла. На масата лежеше последното издание на вестника, но той бе прекалено зает с мислите си и не му обърна внимание. Десет минути по-късно вратата се отвори и Луиз дьо ла Трембрие влезе в стаята. Без обичайния грим лицето й изглеждаше бледо. Косата и бе прибрана под дълъг копринен шал, а над нощницата си бе наметнала един брокатен халат.

— Още е толкова рано, Алън! Вдигна ме от най-сладкия сън.

— Вече е почти следобед, Луиз. Време е да ставаш.

Луиз седна в едно от креслата, а една камериерка донесе поднос с две чаши какао. Остави ги на масичката и побърза да излезе, като внимателно затвори вратата след себе си.

— Нали знаеш, че никога не се будя преди два. Какво толкова се е случило, че се видя принуден да ме измъкваш от леглото?

— Тази сутрин ме посетиха две лица от Адмиралтейството.

Луиз мълчаливо го изгледа.

— Пийни една чаша какао — каза най-накрая тя и пое едната чаша.

— Не, благодаря. Вече си налях от чудесната ти мадейра. В момента тя повече ми харесва.

— Какво искаха от теб?

— Предупредиха ме, че малките ми безобидни пиеси били твърде многозначителни и, че трябвало да се откажа да ги поставям на сцена. Бяха много прочувствени. Засега нямат основания за по-сериозни подозрения, с изключения на явните ми предпочитания, които личат от творбите ми. Поне засега в Англия това не е достатъчно, за да ме обвинят в предателство.

Луиз внимателно го наблюдаваше над чашата си с какао.

— Наистина ли мислиш, че това е всичко?

— Да, защото в противен случай едва ли биха си правили труда да ме предупреждават. Но каквото и да е, това означава, че вероятно ме наблюдават и по всяка вероятност за в бъдеще няма да мога със същия успех да играя ролята на куриер.

— Да, така е. Няма да е зле за известно време да намерим друг за тази работа.

Алън внезапно се изправи, отиде до прозореца, дръпна дантелената завеса и се загледа в оживената улица.

— Често казано, вече започвам да се питам дали всички тези усилия имат някакъв смисъл. С всяка измината година фамилията от Хановер укрепва все по-здраво позициите си и завръщането на Стюартите изглежда все по-малко вероятно. Когато кралят се оттегли, на престола ще седне внукът му, а той е много повече англичанин от двамата Джордж. Не виждам голяма възможност за промени особено сега, когато Пит стана министър-председател. Войната, в която ни въвлече, ще укрепи още повече консервативните позиции сред обществото. Никой няма да приветства радикални политически промени, когато страната се намира под заплаха отвън.

— Но, моля те, каква ти заплаха! Тази война има за цел единствено изземането на богатите колонии от Франция. — Тя върна чашата на масата и въздъхна. — Страхувам се, че ще се окажа принудена да се върна във Франция, ако хората се настроят прекалено враждебно към французите. Всичко вървеше толкова добре. А сега нещата се влошиха. Тези събития поне принудиха генерал Уилкс да се върне обратно в Англия.

Алън пусна пердето, отиде до студената камина и се подпря на перваза.

— Да, вярно е.

— Подозирам, че истинските ти интереси са насочени към него. Предупреждението май дойде тъкмо навреме. Така ще можеш за известно време да оставиш нашата обща цел и да се съсредоточиш върху личното отмъщение.

Алън се усмихна.

— Не отричам. Видя ли го в какъв шут се е превърнал? Наблюдавах го снощи и едва разпознах в него човека, който причини всички тези злини на семейството ми. С годините той се е превърнал в един дебел и самодоволен развратник.

— Въпреки всичко той продължава да бъде опасен. Само ако можеше да разбере кой си в действителност…

— О, надявам се един ден да го разбере.

Луиз се загледа в Алън, който небрежно се подпираше до камината. С високото си стройно тяло, обиграната походка, семплия редингот и дългата пъстра жилетка той повече имаше вид на човек, който с охота би разисквал последните модни тенденции. Но това впечатление оставаше само докато някой се взреше по-подробно в издълженото му, привлекателно лице с широка уста и тъмнозелени, искрящи очи. Над челото му падаше един тъмен кичур, останалата част от косата му бе опъната назад и вързана на опашка. Елегантната му вратовръзка се спускаше небрежно над редингота, който стоеше като излят върху мускулестото му тяло. Дългите му пръсти и грациозните му ръце се движеха непринудено, но издаваха спотаена сила. Същата сила прозираше и под простите, изпънати панталони, които прикриваха силните му бедра и прасци. Ако беше малко по-млада…