Ашли Сноу - Мод

— Затова ли му подхвърли твоята красива малка актриса? И тя ли е част от плана ти за отмъщение?

Алън бързо се огледа.

— Тя може да се окаже полезна.

Луиз се засмя и оправи ръкава на халата си.

— Тя може да се окаже твърде полезна. Доста е красива и никак не е глупава. Освен това си пада и малко упорита. Нищо чудно и тя да има някои идеи по въпроса.

Алън отново седна в креслото и кръстоса крак върху крак.

— Мод ще направи това, което й кажа. Тя ми е много благодарна за това, че й помогнах да успее на сцената.

— Трябва по-често да излизате сред обществото. Тя все още е твърде плаха, но с малко повече опит и уместни забележки много скоро градът ще падне в краката й. Генералът може много да й помогне за това.

— Не ми се иска да става точно по този начин — рязко отвърна Алън. — Тя няма да се обвързва интимно с него. Нейното предназначение ще бъде да го примами, докато не дойде време да се намеся аз.

— О, мосьо Дезмънд! — смеейки се, каза Луиз. — Толкова си проницателен за някои нещо и толкова сляп за други. Не може да си представиш колко силно си хлътнал по тази Мод. Права ли съм?

— Разбира се, че съм привързан към нея — отвърна Алън, като отбягваше погледа й.

— Но доста повече, отколкото си представяш.

— Не съм дошъл тук, за да говорим за това.

Работата беше там, че не можеше да обсъжда с Луиз чувствата си към Мод, защото и той самият не ги разбираше напълно. Би предпочел по-скоро да умре, отколкото да я въвлече в опасното начинание, на което се бе посветил, и въпреки всичко бе готов да я използва като примамка за генерал Уилкс. Но без това да я застраши по някакъв начин, каза си той. Тя му трябваше, за да му помогне да притисне генерала, преди да свърши с него. Мисълта, че Мод можеше да се озове в леглото му, бе абсолютно неприемлива. Не биваше да стига до там. Но как щеше да избегне появилото се у нея подозрение и противоречиви мисли? Той поклати глава. По никакъв начин не биваше да позволява на една жена, на която и да е жена, да се меси в далечните му цели.

— За съжаление Мод видя мъжете тази сутрин. Тя започна да ме разпитва защо понякога изчезвам така внезапно и защо често отсъствам от дома.

— Кажи й, че това не я засяга.

— Така и направих.

Луиз взе чашата му, за да я напълни, като направи същото и със своята.

— Това е много по-разумно. Трябва да измислиш някаква основателна причина, за да притъпиш съмненията й.

— Какво например?

— Това ти трябва да решиш, не си глупав. Сигурна съм, че все ще измислиш нещо. Нека да вдигнем наздравицата, а след това заедно да съчиним някаква историйка за твоята малка Мод.

— Няма да е необходимо — каза Алън и взе чашата си. — Бих искал да остана тук през следващите няколко дни. Трябва да завърша поредната си пиеса и мисля, че е по-добре да не се срещам с хората от Адмиралтейството.

— А твоята актриса? Какво ще си помисли тя?

Той вдигна рамене.

— Ще се опитам да измисля нещо. Тя е свикнала с изчезванията ми.

— Домът ми остава на твое разположение толкова време, колкото пожелаеш — каза Луиз. — Може би няма да е лошо да ми погостуваш известно време. Тъкмо ще ми помогнеш да изработим най-добрия план за това как да разпратим последната пратка писма.

Тя се наведе, махна дантелената покривка, с която бе покрит подносът, и откри боядисаната в ярък цвят окръжност в средата на потъмнялото дърво. Когато вдигна чашата си и погледна през размътеното стъкло, светлото петно придоби очертанията на един младеж с бяла перука, голяма яка — жабо и син ешарп, опасан около кръста.

— За краля отвъд морето и неговия красив принц Чарлз! — вдигна наздравица тя.

Алън също вдигна своята.

— За краля и принца!

Алън не се появи в театъра нито през деня, нито на вечерното представление. Всъщност трябваше да изминат цели две денонощия, преди Мод да го види отново, и то по време на една от репетициите, когато той обяви, че след две седмици трупата заминава на поредното си турне. Преди да си тръгне, той й подаде един току-що отпечатан памфлет.

— Това е една нова пиеса. Ще играеш главната роля в нея, така че е най-добре да започнеш да я учиш още сега.

Тя понечи да каже нещо, но той вече бе профучал по стълбите и излизаше през вратата. Обхваната от противоречиви чувства, тя разлисти буклета. „Пердита, дъщерята на нощния пазач“. Още едно предизвикателство към авторитета на краля, помисли си тя. Безразличието на Алън й причиняваше болка, но много повече я тревожеше студеното му отношение и начинът, по който си играеше с опасността. И то точно когато нещата помежду им бяха тръгнали толкова добре!