Леонид Соловьов - Повест за Настрадин Ходжа

Когато потокът от пожертвования намалял, от сайвантчето извели куция и той, като докоснал стъпалата на гробницата, се излекувал също тъй мигновено и захвърлил патериците, заиграл, като вдигал високо крака. И отново моллите с нови подноси навлезли в тълпата и завикали:

— Пожертвувайте, правоверни!

Един белобрад молла се приближил до Настрадин Ходжа, който съсредоточено мислел нещо, като разглеждал стените на сайвантчето.

— О, правоверни! Ти видя великото чудо. Пожертвувай нещо и аллах ще зачете твоето пожертвование.

Настрадин Ходжа високо, та да го чуят всички наоколо, отговорил:

— Ти наричаш това чудо и искаш от мене пари. Първо, аз нямам пари и второ, известно ли ти е, молла, че аз самият съм велик светец и мога да направя още по-голямо чудо?

— Ти си богохулник! — извикал моллата разгневен. — Не го слушайте, мюсюлмани, самият шейтан говори с устата му!

Настрадин Ходжа се обърнал към тълпата:

— Моллата не вярва, че мога да правя чудеса! Добре, ей-сега ще ви докажа! В това сайвантче са събрани слепи, куци, немощни и парализирани и аз се наемам да излекувам всичките отведнъж, при това без да се докосна до тях. Ще кажа само две думи и те всички ще се излекуват и ще побягнат на разни страни тъй бързо, че дори и най-добрият арабски кон няма да ги догони.

Стените на сайвантчето били тънки, глината на много места била дълбоко напукана. Настрадин Ходжа избрал в стената едно място, набраздено от всички страни с пукнатини, и силно го натиснал с рамо. Глината се огънала с лек, зловещ пукот. Той натиснал пак, огромен къс от стената рухнал с грохот вътре в сайвантчето; от черния зейнал отвор нахлул прахоляк.

— Земетресение! Спасявайте се! — с див глас викнал Настрадин Ходжа и съборил втори къс глина.

В сайвантчето мигновено станало тихо, после се вдигнала тревога: сипаничавият парализиран слуга пръв се спуснал към изхода, но запречил вратата с носилката си и преградил пътя на останалите — куци, слепи и немощни, които се блъскали отзад с викове и вой, а когато Настрадин Ходжа съборил в сайвантчето трети пласт глина, те с могъщ напор изнесли сипаничавия заедно с вратата и спонците и забравили недъзите си, сурнали се кой накъдето види.

Тълпата викала, свиркала, кикотела се и дюдюкала. Над общата глъчка гърмял силният глас на Настрадин Ходжа:

— Ето, виждате ли, мюсюлмани, аз бях прав, когато ви казах, че може с една дума да се излекуват всички!

И без да слушат повече проповедите, от всички страни се стичали любопитни и научили за станалото, се търкаляли от смях по земята, предавали по-нататък разказа за чудесното изцеление; тозчас всички събрани научили за това и когато главният ишан вдигнал ръка да прикани към тишина, тълпата отговорила с псувни, викове и свиркане.

И пак както тогава на мегдана, в тълпата нараствал и кънтял, и отеквал викът:

— Настрадин Ходжа! Той се върна! Той е тук, нашият Настрадин Ходжа!

Моллите, обсипвани с ругатни и насмешки, хвърлил подносите и побягнали от страх пред тълпата.

Настрадин Ходжа в това време бил вече далече. Той скрил цветната си чалма и лъжливата си брада пол халата, защото сега нямал причини да се страхува от среща с шпиони, които имали достатъчно работа около гробницата.

Той не забелязал само, че по петите му, като се криел зад ъглите на къщите и крайпътните дървета, вървял куцият лихвар Джафар.

В една безлюдна, пуста уличка Настрадин Ходжа се приближил до една ограда и като се повдигнал на ръце, тихичко се изкашлял. Зачули се леки стъпки, женски глас отговорил:

— Ти ли си, любими мой!

Скритият зад дървото лихвар без усилия познал гласа на прекрасната Гюлджан. После чул шепот, сдържан смях и звуци от целувки. „Ти ми я отне, за да се възползуваш сам“ — мислел си лихварят, обзет от злобна ревност.

След като се разделил с Гюлджан, Настрадин Ходжа тръгнал по-нататък тъй бързо, че лихварят вече не можел да го настигне и скоро го изгубил от очи в заплетените тесни сокаци. „Значи няма да получа награда за неговото залавяне — мислел си огорчено Джафар. — Но затова пък!… Пази се, Настрадин Ходжа, страшно отмъщение съм ти приготвил!“

Емирската хазна понесла големи щети. При гробницата на свети Богаеддин не събрали и десета част в сравнение с доходите от миналите години. Освен това сред народа отново били хвърлени семената на дръзко свободомислие. Шпионите донасяли, че слухът за събитията около гробницата достигнал до най-отдалечените кътчета на държавата и предизвикал вече отгласи: в три села жителите отказвали да доизградят джамиите, а в четвърто позорно изгонили моллата.