Владимир Сорокин - Лазурната мас

— Ваше съответствие — сведе глава Андреев.

— Колко? — попита магистърът.

— Още не сме я мерили, господин магистър — бързо отговори Андреев.

— Значи имаме повод да се приобщим към точните науки. — Магистърът тежко се надигна и докосна някаква инкрустация на дървената ламперия. В стената се отвори проход.

— Елате — каза магистърът и влезе.

Андреев го последва.

Проходът ги изведе в една лаборатория. Седемнайсетте души с червени престилки, които работеха върху Машината, не им обърнаха никакво внимание. Магистърът отиде до еталонните везни, сложи си гумени ръкавици, свали стъкления похлупак и отвори кутията с платинени грамове и килограми. После нареди на Андреев:

— Дайте.

Андреев отвори куфара. Магистърът почна да вади парчетата лазурна мас и да ги реди на платиненото блюдо на везните. Когато и дванайсетте къса се подредиха в нещо като син брикет, магистърът взе една десеткилограмова платинена тежест и я постави на другото блюдо. Везната не помръдна. Той добави още килограм. Блюдата оживяха и леко се люшнаха. Магистърът взе шепа дребни грамчета и започна да ги поставя на второто блюдо, докато везните не замряха в равновесие.

— Единайсет хиляди двеста петдесет и осем платинови грама — каза магистърът и високо извика: — Борух!

Един от работниците остави инструментите си и дойде при магистъра.

— Дай формата — нареди му магистърът.

Работникът тръгна нанякъде.

— Има и диктофон със запис, ваше съответствие. — Андреев подаде диктофона на магистъра.

— Те на руски ли говорят? — попита магистърът.

— На новоруски говорят, безчестниците му с безчестници. Но всичко се разбира.

— И важно ли е?

— Много, ваше съответствие.

Магистърът взе диктофона, погледна го, отиде до някаква преса, сложи го под нея и натисна едно червено копче. Пресата се спусна, диктофонът изпращя. Когато пресата се вдигна, магистърът вдигна сплескания на плочка диктофон, отиде до раздробителя, пусна пластината в него, включи двигателя и нагласи регулатора на минимално. Раздробителят заработи с оглушителен шум и скоро от него се изсипа купчинка сребристосиви стърготини.

— Е, не са малки колкото трябва. Но почти — разсеяно каза магистърът и се огледа. — Момент… къде ни е захарницата?

— До борверка, господин магистър — отговори един от работниците.

Магистърът отиде до захарницата, натисна лоста, насипа захар в шепата си, върна се при купчинката стърготини, изсипа захарта върху тях и разбърка всичко с показалец.

— А да ви се намира най-обикновена лъжица в славната ни лаборатория?

Друг работник му подаде стъклена лъжица.

Магистърът я избърса в пеша на бялото си сако и я даде на Андреев.

— Яж.

Андреев гребна от купчинката и почна да дъвче и да гълта.

Дойде работникът с формата — плоска кутия от злато. Магистърът сложи късовете лазурна мас в нея, постави я на подложката на захарницата и пак дръпна лоста. Нагревателят забръмча, замириса на бонбони, гъста струя карамелизирана захар потече в кутията.

— Всички са сигурни, че човекът е алфата и омегата на битието! — засмя се магистърът и хвърли поглед към Андреев.

Андреев все така загребваше с лъжицата и дъвчеше и гълташе.

Течната захар запълни кутията. Лазурната мас просветваше през топлата є жълтокафявост.

Магистърът изчака захарта да изстине, после сложи кутията в едно черно куфарче и излезе от основния вход на лабораторията. Широк коридор водеше към асансьора. Магистърът мина по него, отвори асансьора с ключа си, влезе, натисна единственото копче. Асансьорът заслиза и скоро спря. Вратата се отвори. Магистърът излезе и се озова в тясно помещение с неправилна форма, застлано с мръсни плочки и отрупано със стелажи с безброй малки банки и буркани. В тях се пазеше руската земя. Всички банки и буркани бяха с подробни етикети и бяха подредени по азбучен ред. Стелажите бяха покрити с дебел слой прах.

Магистърът тръгна между тях по един криволичещ проход, едва осветен тук-там от голи крушки, и след дълго обикаляне се озова в нещо като мъничка стая. В нея имаше походно легло с прокъсани одеяла и кирлива възглавница, мръсно шкафче, котлонче с тъмнозелен чайник на него и маса, застлана със стара мушама на цветенца. На един метален стол до масата седеше дребен човек с дълга бяла брада и с очила със счупена дръжка и пиеше силен чай от едно алуминиево канче. На парче кафява амбалажна хартия на масата бяха сложени четири бучки захар, парче телешки салам и начената франзела.