Мартин Скот - Траксас

— Не е довършила заклинанието. Нищо не можем да направим. Да се махаме преди целият град да е лумнал в пламъци.

— Това значи е краят на цивилизацията — промърмори Макри и ме последва.

— Къде отивате? — попита Горсий Звездоброеца.

— Където ни видят очите. Ще си пробием път до външната порта преди да сме изгорели заедно с града.

— Не можете просто да избягате — възрази магьосникът.

— Какво друго ни остава? — сви рамене Макри. — Тия отвън са повече, отколкото можем да избием.

— Трябва ми още малко време. Лизутария все още може да завърши заклинанието.

Преди да отговоря, вратата се отвори и на прага застана Гликсий Драконоубиеца. Очите му святкаха обезумяло.

— Смърт на всички магьосници! — изкрещя той и се нахвърли върху мен. Надявах се, че късчето от Воала ще е достатъчно, за да неутрализира безумните му заклинания.

Така и нямах възможност да го проверя на практика, защото вместо да ме удря с магия, Гликсий ме прасна в лицето и аз се озовах на пода. Той избухна в налудничав кикот.

— Това ми хареса — викна той и извади сабята си.

Макри скочи между нас и двамата взеха да си разменят удари. В този момент в стаята нахлу цяла орда умопобъркани граждани, въоръжени със саби и пламтящи факли. Двамата с Макри побързахме да напуснем полесражението, като издърпахме с нас Горсий Звездоброеца и Лизутария. Изтичахме в работилницата и заварихме там проснатия в безсъзнание Хасий и Ханама, която тъкмо изтикваше двама нападатели през задната врата.

Сега вече бяхме заобиколени. Използвахме мебелите, за да барикадираме вратите, и когато свършихме, се спогледахме, сякаш се питахме какво да правим. Лизутария простена — може би се събуждаше. Побеснялата тълпа бльскаше по вратите, дъските трещяха под ударите на секирите.

— Направете нещо де. Нали сте магьосници — провикна се Макри.

Но бяхме безпомощни, с изчерпани запаси от заклинания. Силите ни бяха колкото на обикновените хора. Пък и по-малко, като се имаше предвид състоянието на Хасий, Горсий и Лизутария. В стаята взе да прониква дим. Бунтовниците бяха подпалили къщата.

— Гасете огъня! Гасете огъня! — крещеше някой.

Това бях аз. Никой не се втурна да гаси огъня.

Не можех да повярвам, че е истина. Ето ме, насред Тюрай, в компанията на най-могъщите магьосници, и да съм обречен да издъхна в една горяща къща.

— Никой ли няма поне едничко заклинание?

Горсий Звездоброеца поклати глава. Помощниците му само повдигнаха рамене. Хасий Брилянтния беше в безсъзнание. Лизутария все още бе под въздействието на дрогата. Димът ставаше все по-гъст. Изпод вратата се подаваха огнени езици. Макри и Ханама се опитаха да я отворят, но изглежда, сега бе барикадирана отвън.

Усетих, че губя контрол. Сграбчих Лизутария, изправих я и я зашлевих с такава сила, че едва не й откъснах главата. Тя отвори очи и ми се ухили глупаво.

— Ей! — изкрещях й. — Чуй ме добре! Всеки миг ще се задушим или ще изгорим. Освен теб вече никой не разполага с резерви от магична сила. Изгаси огъня!

— Какво?

— Веднага изгаси огъня!

— Няма нужда да крещиш — отвърна Лизутария, която, изглежда, чак сега идваше на себе си. После махна небрежно с ръка и огънят угасна.

— Ама че съм гладна — рече тя.

С няколко удара разбихме вратата. Заклинанието на Лизутария бе прогонило нападателите от къщата, но те все още бяха на улицата и ако се съдеше по крясъците им, се прегрупираха за нова атака. Трябваше да се измъкнем час по-скоро. За съжаление друга, още по-голяма тълпа, включваща и войници, бе започнала да обкръжава къщата, а част от нея бе в градината на претора. Внезапно на улицата се появи лъскава карета. Кочияшът полагаше отчаяни усилия да овладее конете под несекващия дъжд от стрели и камъни.

Каретата прекоси градинката и се вряза в тълпата. Носеше се право към нас.

— Бива си го кочияша — промърмори възхитено Макри, когато каретата описа внезапен завой и повали няколко дръвчета, без да забавя бесния си ход. Кочияшът се беше привел на капрата и само прикриваше лицето си с ръка. Още малко и каретата щеше да стигне входната врата, но за нещастие предните й колела попаднаха в коритото на шадравана.

— Това е принцесата!

— Лош момент е избрала да избяга от затвора!

Ду Аканска скочи от капрата, отби невъзмутимо няколко атаки и се завтече към нас, преследвана по петите от тълпата. Отворихме вратата и я издърпахме вътре. Принцесата се строполи задъхана на пода. Едва ли сега бе моментът да й съобщим, че убежището й е обречено да падне скоро в ръцете на безумците. Пощуряла от неуспеха си, тълпата отново се зае да щурмува къщата. Всеки момент подивялото гражданство щеше да нахлуе вътре. Изпъшках и се обърнах към Лизутария.