Мартин Скот - Траксас

Все пак успяхме да си пробием път благодарение на бойните умения на Макри и Ханама и на обемистото ми тяло. Постовите магьосници пред „Истината“ полагаха отчаяни усилия да задържат тълпата на разстояние. Въздухът пукаше от концентрираната магична енергия, чиято цел бе да отхвърля всички запратени копия, стрели и пламтящи факли. Дори в „Истината е красива уличка“ на пръсти се брояха онези магьосници, които можеха да се мерят по сила и умение с Тас или Хармън Полуелфа. Повечето от тях бяха по-добри в астрологията, а и огромното напрежение, с което работеха, си казваше думата. Горсий Звездоброеца и Абод Справедливия — двама от най-силните магьосници — стояха непоклатимо насред улицата и прекъсваха в зародиш всички опити за атака, но останалите бяха започнали да отстъпват под непосилната тежест на сипещите се камъни, стрели и факли. Забелязах, че няколко запалени стрели бяха пробили магичната бариера и бяха подпалили ъгловата къща. От Лизутария нямаше и следа.

Тълпата бе напълно погълната от атаката и никой не направи опит да ни попречи. Когато стигнахме края на улицата, поех въздух и викнах на Горсий колкото ми глас държи. Горсий ме чу и ме погледна със съмнение. Посочих превръзката на шията си и му викнах да ни пусне. Той ми махна с жезъла. Бариерата премигна, аз се пъхнах през отвора, а Ханама и Макри ме последваха.

— Май не сте избрали най-подходящото място за убежище — изръмжа Горсий, който бе изскочил на улицата по долни дрехи и дори не бе имал време да си наметне магьосническата пелерина.

— Къде е Лизутария?

— Сигурно се е надрусала до козирката — отвърна Горсий и приклекна, за да не го удари една стрела.

— Тас от Източната светкавица ми каза, че знаела противозаклинание на Ужаса от Осмата миля:

— Ужаса от Осмата миля? — изкрещя Горсий. — Това ли е причината за бунта?

— А ти какво мислеше? Че е от водата?

Горсий изстена.

— В такъв случай скоро няма да свърши. Къде е Тас? Нуждаем се от помощта му.

— Боя се, че няма да дойде.

В далечината се виждаше горящият покрив на Имперския дворец. Горсий Звездоброеца неочаквано подгъна колене и тупна на земята. Дотичаха помощниците му и го изправиха, но междувременно положението се беше влошило. Неколцина от по-младите магьосници, които досега не бяха участвали в сражения, бяха изгубили самообладание. Затичахме се към къщата на Лизутария. Беше заобиколена от труповете на избити прислужници, а вратата беше заключена.

— Тълпата настъпва — предупреди Макри.

Блъснах вратата с рамо и тя отхвръкна. Ханама влезе първа и веднага се натъкна на Небесната господарка, която лежеше в несвяст до наргилето. На лицето й бе застинало унесено изражение. Гъсти облаци дим се виеха из стаята, много по-плътни от димните завеси в края на някое разгорещено празненство във „Възмездяващата секира“.

— Макри, събуди я. Аз ще потърся заклинанието.

Макри взе да друса Лизутария, а ние двамата с Ханама затършувахме из къщата за неутрализиращото заклинание. Тълпата навън вилнееше пред пропукващата се бариера на магьосниците.

Когато влязох в кабинета на Лизутария, отнякъде се появи побъркан прислужник — размахваше нож. Отскочих, ударих го и го повалих. Беше твърде луд, за да почувства нещо, затова отново се нахвърли върху мен, но този път го посрещнах със стол и още с първия удар го проснах. Ако оцелееше, Лизутария щеше да го оправи. Започнах да се ровя из записките на магьосницата.

— Да не е това? — попита Ханама и ми подаде някакъв наскоро изписан пергамент. Прегледах го набързо.

— Не, това е магия за ускорен растеж на тазис. — Ханама отвратено хвърли листа и отново се зае да търси. Един камък счупи прозореца. Тълпата се приближаваше. Горсий Звездоброеца и неговите чираци нахлуха през задната врата, помъкнали стария Хасий Брилянтния. И тримата бяха покрити с рани и облени в кръв.

— Тълпата иде!

Разправяха, че Хасий бил на сто и десет години. Ако не откриехме заклинанието, едва ли щеше да има възможността да празнува сто и единадесетия си рожден ден. Дръпнах следващото чекмедже. Беше натъпкано с пергаментови свитъци. Започнах трескаво да ги преравям.

— Да! — викнах триумфиращо. — Ето го! Противозаклинанието на Ужаса от Осмата миля!

Горсий се наведе над рамото ми. От челото му се стичаха кървави капки. Още няколко камъка удариха в прозореца. Лицето му помръкна.

— Не го е довършила.

Изскочих навън и махнах на Макри да зареже опитите за пробуждане на Лизутария.