Уолтър Скот - Ламермурската невеста

— Тя го е убила — прошепна полковникът на майка си. — Търсете я!

Измъкна шпагата си и застанал на вратата, извика силно, че никой освен пасторът и някой лекар няма да бъде допуснат в тази стая. Бъкло още дишаше; вдигнаха го и го отнесоха в друга стая, където приятелите му, възбудени и негодуващи, се струпаха около лекаря, за да чуят час по-скоро неговото мнение.

През това време сър Уилям, лейди Аштън и дотичалите с тях роднини огледаха внимателно леглото и цялата спалня на младоженците, но не откриха и следа от Луси. И тъй като спалнята нямаше друг изход освен вратата, оставаше да предположат, че Луси се е хвърлила през прозореца. Но изведнъж един от търсачите, случайно навел светилника си, зърна нещо да се белее в ъгъла, където бе голямата стара камина. Това бе Луси. Тя седеше или по-право бе приседнала в позата на заек. Косите й бяха разрошени, нощницата й изпокъсана и опръскана с кръв, очите блестяха диво, лицето потрепваше в конвулсии. Разбрала, че са я открили, тя забъбри нещо бързо и неясно, после забърчи лице в гримаси и като насочи към влезлите окървавените си пръсти, заръкомаха в изстъпление, ликуващо и демонично.

Едва с помощта на прислужничките успяха да извлекат нещастницата от укритието й; когато я извеждаха от стаята, тя се обърна и сякаш с тържествуващ приемех изрече единствените дотогава разбираеми слова:

— А? Значи си отнесохте прекрасния ви младоженец!

Прислужничките, разтреперани от страх, отведоха Луси в друга стая, в отдалечена част на замъка, където я сложиха да легне и я оставиха под постоянното наблюдение на няколко жени, както изискваше състоянието й в момента. Невъзможно е да предадем отчаянието на нейните родители, ужаса и смута на гостите, гневната разпра между приятелите на Бъкло и близките на семейство Аштън, кипналите страсти, разпалени от изпитите наскоро напитки.

Единствен лекарят успя най-сетне да въдвори тишина и да накара двата лагера да го изслушат. Той обяви, че макар раната на Бъкло да е дълбока и опасна, тя не е смъртоносна, ако го оставят в покой и не го преместват никъде. Това сложи край на яростния гняв на приятелите на пострадалия, които бяха настоявали той да бъде пренесен веднага в дома на някого от тях. Но те поискаха предвид на случилото се четирима от тях заедно със съответния брой въоръжена прислуга да останат в замъка за охрана на ранения. Полковник Аштън и сър Уилям приеха тяхното условие и останалите приятели на Бъкло въпреки късния час и тъмнината веднага напуснаха замъка. А докторът се зае с мис Аштън, чието състояние според него беше много сериозно. Незабавно изпратиха за други лекари. Цяла нощ Луси се мята в леглото си безумно, а призори изпадна в пълна безчувственост. Докторите заявиха, че същата вечер ще настъпи криза. И наистина вечерта болната се опомни, позволи да й сменят бельото и да оправят леглото й. Но веднага щом вдигна ръка към врата си, сякаш да потърси там синята лента, отново я обзеха ужасни спомени, които тя не можеше да понесе. Започнаха конвулсии и скоро клетницата издъхна, без да каже нито дума за това, което се бе случило предишната вечер между нея и Бъкло.

На другия ден след смъртта на Луси пристигна местният съдия и постарал се, доколкото е възможно, да щади покрусеното семейство на починалата, направи разследване на фаталното деяние. Той не намери никакви улики, които да потвърждават всеобщото убеждение, че невестата, изпаднала в неочакван пристъп на умопомрачение, е пробола с нож съпруга си на прага на спалнята. Наистина в стаята откриха окървавен кинжал — същия, който Хенри бе изгубил в деня на сватбата; Луси навярно е успяла да го скрие, когато брат й е показвал новите си притежания, докарани от Единбург.

Приятелите на Бъкло се надяваха, че след като оздравее, той незабавно ще хвърли светлина върху тази тъмна история и упорито му отправяха какви ли не въпроси, но пострадалият все избягваше отговора, оправдавайки се със слабостта си и крайната си отпадналост. Но когато лекарите заявиха, че вече е оздравял напълно, и му разрешиха да се премести в дома си, Бъкло събра своите близки — както мъжете, така и жените, които смятаха, че имат право да разчитат на откровеността му — и като им благодари за съчувствието, показано към него, а също и за готовността им да му помогнат с каквото могат, каза:

— Искам да знаете, че няма какво да ви съобщавам и за какво да търся отмъщение. Ако за случилото се през онази злополучна нощ ме попита някоя дама, аз няма нищо да й отговоря, но ще реша, че тя е пожелала да приключим с нашето приятелство. Ако същия въпрос ми зададе мъж, ще го приема като оскърбление и ще му предложа да се срещнем на алеята на херцога 96 96 Алея в околностите на замъка Холируд, наречена по името на йоркския херцог, впоследствие Джеймс II или Яков II, както е известен още, който често се разхождал там, когато бил в Шотландия. Тази алея дълго служила за място на дуели. — Б.пр. .