Джон Скалзи - Призрачните бригади

— Ботин е направил свой клонинг — посочи Робинс.

— Ботин е предател, полковник, не можем да взимаме пример от него.

— Ще го обявим за научно изследване — каза Робинс. — Правено е и преди. Вие сте го правили и преди.

— Не и за случай като този. Разрешено е, когато става въпрос за изпитание на нови оръжейни системи или за изследване на необитаеми планети. Започнеш ли да бърникаш из гените, не знаеш каква ще е реакцията в ума. Някои превъртат до неузнаваемост. Комитетът никога няма да позволи.

— Но Ботин е ключ към онова, което подготвят рреите и техните съюзници — упорстваше Робинс. — Какво са казвали американските морски пехотинци — по-добре да молиш за прошка, отколкото да чакаш разрешение.

— Полковник, възхищавам се на желанието ти да развееш Веселия Роджър — засмя се Матсън. — Но ти не си единственият, по когото ще стрелят. Дори няма да се целят в теб.

Сцилард, който ядеше пържола, спря, остави приборите и заяви:

— Да го направим.

— Моля? — възкликна Матсън.

— Генерале, дайте матрицата на Специалните части — предложи Сцилард. — И гените на Ботин. Ние ще ги използваме за създаването на войник от Специалните части. Тъй като обичайно прибягваме до повече от един комплект гени, технически погледнато това няма да е клонинг. И ако не успеем да прехвърлим съзнанието, няма да изгубим нищо. Просто ще си осигурим още един войник.

— Само дето, ако прехвърлите успешно съзнанието, ще имате войник от Специалните части, готов да извърши предателство — рече Матсън. — Ако това ви харесва.

— Поне ще бъдем подготвени за подобен развой на събитията — отвърна Сцилард и отново взе приборите си.

— Ще използвате гени от жив човек, при това колонист — посочи Робинс. — Доколкото ми е известно, Специалните части прибягват само до гени на доброволци за Колониалните сили, издъхнали преди да постъпят на действителна служба. Нали затова ги наричат Призрачните бригади?

Сцилард го изгледа намръщено.

— Никога не съм харесвал това название. Гените на мъртвите доброволци са само един от компонентите. Обикновено ги използваме като шаблон. За създаването на нашите войници е необходим много по-разнообразен генетичен материал. Както и да е, от юридическа гледна точка Ботин е мъртъв, тоест разполагаме с неговия труп и гените му. Няма никакъв начин да бъде доказано, че той е още жив. Има ли наследници?

— Не — отвърна Матсън. — Имал е жена и дете, но са умрели преди него. Никакви други роднини.

— В такъв случай нямаме проблем — заключи Сцилард. — След като е мъртъв, гените вече не му принадлежат. И преди сме използвали гени на мъртви колонисти. Не виждам защо да не го направим отново.

— Сци, не помня да си ми разказвал как си правите вашите хора — подхвърли Матсън.

— Не обичаме да говорим за тези неща — отвърна Сцилард. — Добре го знаеш. — Отряза късче от пържолата и го лапна. Робинс почувства, че стомахът му се свива. Матсън изсумтя, облегна се назад и погледна към Феникс. Планетата продължаваше да се върти бавно в небето. Робинс проследи погледа му и бе споходен от нов пристъп на носталгия. Матсън отново погледна към Сцилард.

— Ботин беше мой подчинен. Не мога да ти прехвърля отговорността, Сци.

— Ами хубаво — отвърна Сцилард и кимна към Робинс. — Тогава ми позволи да ти заема Робинс. Ще е нещо като офицер за свръзка и така Отделът за научни разработки пак ще има пръст в работата. Ще споделим информацията. Може да наемем и вашия лаборант, Уилсън. Ще работи с нашите техници по усвояване на консуанската технология. Ако се получи, ще разполагаме със спомените и мотивите на Чарлз Ботин и ще можем да се подготвим за назряващата война. Ако не успеем, ще получа още един боец от Специалните части. Нищо няма да бъде загубено.

Матсън го гледаше замислено.

— Чудя се откъде този ентусиазъм у теб, Сци?

— Човечеството е на прага на война с три раси, които са се съюзили — отвърна Сцилард. — Подобно нещо не се е случвало никога. Бихме могли да се справим с всяка от тях, но не и с трите наведнъж. Специалните части получиха заповед да спрат тази война, преди да е започнала. Ако това нещо може да ни помогне, трябва да го използваме. Или поне да се опитаме.

— Робинс — рече Матсън. — Ти какво мислиш?

— Ако генерал Сцилард е прав, значи има начин да заобиколим правните и етически пречки. Мисля, че опитът си заслужава. И всичко ще е под наш контрол. — Робинс имаше свои притеснения относно това да работи с персонал на Специалните части, но сега не бе моментът да ги споменава.