Джон Скалзи - Призрачните бригади

— Щом това нещо не ни е от полза — подхвърли Робинс, — бих искал да зная защо ме накара да сляза тук долу?

— Казах, че няма кой знае какво общо приложение — посочи Уилсън. — Но в един конкретен смисъл може да е доста полезно.

— Лейтенант Уилсън. — Робинс го изгледа строго. — Ако обичате, говорете конкретно.

— Съзнанието не е само усещане за идентичност. То е също така познание, чувства и състояние на ума. — Уилсън отново посочи холограмата. — Това нещо притежава способността да знае и чувства всичко, което е знаел и чувствал Чарли до последния момент, преди да направи копието. Предполагам, че ако искаме да разберете какво е намислил Чарли, трябва да започнем оттук.

— Нали току-що ми каза, че ще ни е нужен мозъкът на Ботин, за да се доберем до съзнанието — ядоса се Робинс. — А ние не разполагаме с него.

— Затова пък разполагаме с неговите гени — отвърна Уилсън. — Полковник, Чарли е създал клонинга, за да послужи за определени цели. Предлагам и ние да създадем клонинг — за нашите цели.

— Да клонираме Чарли Ботин? — повтори генерал Матсън и изсумтя презрително. — Сякаш един негодник не ни стигаше.

Матсън, Робинс и Сцилард седяха в генералската столова на станция Феникс. Матсън и Сцилард се хранеха, на масата пред Робинс нямаше нищо. Технически погледнато генералската столова бе отворена за всички офицери, но на практика никой с чин под генерал не ядеше тук, а нисшите офицери влизаха само след изричната покана на някой генерал и не смееха да си поискат дори чаша вода. Робинс се зачуди как ли е възникнал този напълно нелеп обичай. Беше гладен.

Генералската столова бе разположена в самия край на ротационната ос на станция Феникс и бе облицована с прозрачна кристална стена, която заместваше тавана и стените. Отвъд стената се виждаше великолепна гледка на планетата Феникс, която се въртеше лениво отгоре и заемаше почти цялото небе — смайващ синьо-бял диамант, чиято прилика със Земята пробуди в душата на Робинс остра носталгия. Не е трудно да напуснеш Земята, когато си на седемдесет и пет и смъртта тропа на вратата. Но след като заминеш, с мисълта, че никога няма да се върнеш, когато се озовеш в една враждебна вселена и започнеш живот, който няма нищо общо с предишния, започваш да цениш всеки спомен от щастливото и безгрижно минало. Невежеството е забрава или в най-добрия случай — почивка за ума.

„Късно е да се ядосвам за подобни неща“ — помисли си Робинс и насочи вниманието си към Матсън и Сцилард.

— Лейтенант Уилсън, изглежда, смята, че това е единственият ни шанс да разберем какво е ставало в главата на Ботин. Във всеки случай е по-добре от това, с което разполагаме сега — което е нищо.

— Откъде лейтенант Уилсън е сигурен, че тъкмо съзнанието на Ботин се намира в тази негова машина? Ето това искам да знам — рече Матсън. — Ботин може да е вкарал там нечие друго съзнание. По дяволите, може дори да е напъхал там котката си.

— Моделът съвпада с характеристиките на човешкото съзнание — обясни Робинс. — Поне това знаем със сигурност, след като прехвърляме стотици съзнания всеки ден.

— Робинс, това беше шега — изсумтя Матсън. — И въпреки това може да не е Ботин.

— Не е изключено да е съзнание на друг човек, но е малко вероятно — упорстваше Робинс. — Никой друг в лабораторията на Ботин не е знаел, че работи над подобно нещо. Той не е имал възможност да копира чуждо съзнание. Тези неща не стават, без да забележиш.

— Знаем ли как да го прехвърлим? — попита генерал Сцилард. — Вашият лейтенант Уилсън каза, че било в машина, пригодена за консуанска употреба. Дори да решим да я използваме, как ще се справим?

— Все още не знаем — призна Робинс. — Уилсън изглежда доста уверен, че ще успее да открие начина, но той не е специалист по прехвърляне на съзнания.

— Затова пък аз съм — заяви Матсън. — Или, по-точно, ръководил съм хора, които от доста време се занимаваха с подобни неща. Процесът включва както съзнанието, така и материалния му носител — мозъка. В конкретния случай ни липсва тъкмо последният фактор. Да не говорим за моралната страна.

— Моралната страна? — Робинс повдигна вежди. Не успя да скрие изненадата в гласа си.

— Да, полковник, моралната страна — повтори натъртено Матсън. — Колкото и да не ти се вярва.

— Генерале, не съм искал да подлагам морала ви на съмнение — побърза да обясни Робинс.

Матсън махна небрежно с ръка.

— Няма нищо. Но въпросът остава. Колониалният съюз има стриктни закони, забраняващи под какъвто и да било претекст клонирането на персонал за невоенни цели, независимо дали жив, или мъртъв — но най-вече жив. Единственият случай, в който се разрешава подобно клониране, е когато връщаме отслужилите времето си войници в немодифицирани тела. Ботин е цивилен и е колонист. Дори и да искаме, нямаме законното право да го клонираме.