Кордуайнър Смит - Планетата Шеол

— Събудете ги всички — нареди тя.

Роботите заприпкаха сред затворниците и ги запръскаха с някаква течност, която миришеше отвратително на мърша. Мерсър усети разумът му да се прочиства. Суперкондамин все още управляваше нервната му система и кръвообращението, но мозъкът му бе свободен от наркотика.

— Нося ви — звучеше гласът на гигантската лейди Джоана изпълнен със съчувствие — решението на Съдействието относно планетата Шеол:

„Точка първа — Доставката на органи и части за човешките тела ще продължава. Дромозето няма да бъде унищожено. На повърхността на планетата ще се оставят различни части на тела с цел да служат за израстване, като получения материал ще се събира от роботи. Тук повече няма да живеят нито хора, нито хомункулуси.

Точка втора — Съществото от нечовешки род Б’Дикей, бик по произход, ще бъде веднага след завръщането си в къщи, на Земята, богато възнаграден. Ще му бъде изплатена двойно по-голяма сума, от обещаната за хилядогодишната служба…“

Гласът на Б’Дикей, макар и неусилван с механични средства, бе почти така гръмогласен, както и нейния. Той изрази високо недоволството си:

— Лейди, лейди!

Тя го изгледа отвисоко и произнесе няколко думи извън предвидените:

— Какво желаете?

— Позволете ми да си завърша работата — завика той така, че всички да го чуват. — Позволете ми да края да се грижа за тези хора.

Опитните, на които разсъдъка още пламтеше, внимателно го слушаха.

А тези, на които липсваше и намек за разум, се опитаха отново да се заровят в пясъка на Шеол, като заработиха буйно с могъщите си нокти. Но щом някой изчезваше под земята, веднага роботите се разтичваха и го измъкваха навън.

„Точка трета — Всички лица, чийто разум не се поддава на излекуване, ще бъда подложени на обезглавяване. Телата им ще останат на планетата. Главите им ще бъдат отнесени и умъртвени по най-хуманния начин, най-вероятно с помощта на свръхдоза суперкондамин.“

— Последното силно разтърсване — измърмори капитан Суздал, който се намираше до Мерсър. — Това е напълно справедливо.

„Точка четвърта — Откри се, че децата се явяват последните наследници на трона на Империята. Един прекалено ревностен чиновник ги е изпратил тук, с цел да се предотврати възможна реставрация на едноличната власт, когато те израснат. Лекарят се е подчинил на заповедите и дори не се е опитал да ги оспори. И чиновника, и лекаря ще бъдат подложени на лекуване, като спомените им за този случай ще бъдат изтрити, така че да не се срамуват от извършеното и…“

— Това не е справедливо! — възкликна получовекът. — Следва да ги накажат, както са наказали и нас!

Лейди Джоана наведе погледа си към него:

— С наказанията е свършено. Ние ще ви дадем всичко, което пожелаете, но не ни молете, да причиним страдания на други. Позволете ми да продължа…

„Точка пета — Понеже никой от вас не изяви желание да живее така, както е живял преди изгнанието на Шеол, то ние ще ви прехвърлим на друга планета. Намира се близо и напомня тази, но е много по-красива. На нея няма дромозе…“

При тези думи тълпата бе обхваната от вълнение. Затворниците викаха, плачеха, ругаеха и се молеха. Всички искаха да получат инжекция и ако да я получат, трябваше да останат на Шеол, то те без да се замислят, щяха да останат.

„Точка шеста — На новата планета няма да получавате суперкондамин, защото при отсъствието на дромозе наркотикът ще ви убие, но там ще има калпаци. Нали ги помните от спътника на Шеол? Ние ще се опитаме да ви излекуваме и отново да ви направим нормални хора.

Но ако се откажете, ние няма да ви принуждаваме. Полето на насладата на калпаците е много мощно. И при съответната медицинска помощ вие ще успеете още дълги години да живеете.“

Сред затворниците се възцари тишина. Всеки се опитваше да сравни електрическите калпаци, които възбуждаха центровете на наслада в кората на главния мозък с наркотика, който отваряше клапите за екстатическите нервни полета.

— Имате ли някакви въпроси? — запита лейди Джоана.

— Кога ще ни дадат калпаците? — разнесоха се едновременно няколко гласа.

За това кратко време те бяха станали вече толкова хора, че се шегуваха сами над собственото си нетърпение.

— Скоро — ободри ги тя и веднага допълни. — Много скоро.

— Много скоро — като ехо се отзова Б’Дикей.

— Имам въпрос — възкликна лейди Дей.

— Кажете, уважаема госпожо — произнесе лейди Джоана, като прояви нужната учтивост към бившата императрица.