Кордуайнър Смит - Планетата Шеол

Внезапно в коремната област го сви остра болка. Наркотикът веднага я потисна. Това му напомни за калпака в болницата, но сега бе хиляди пъти по-приятно. Болката изчезна, макар в началото да бе непоносима. Напрегна се и се съсредоточи. Отхвърли настрана всичко излишно. Обърна се към лежащите до него розови и голи дами:

— Това бе такова приятно убождане. Май ми е присадена още една глава. Това ще зарадва Б’Дикей!

Лейди Дей с труд повдигна предната част на множеството си тела и каза:

— Аз съм също така силна. Мога дори да говоря. Запомни, човече, запомни. Хората никога не живеят вечно. Ние също ще умрем, ние също можем да умрем, като истинските хора. Свято вярвам във възможността на смъртта!

Мерсър се усмихна през пелената на розовото си щастие.

— Разбира се, че можем. Но нима тук не е прекрасно…

В този миг усети устните му да надебеляват, а съзнанието да помътнява. Беше наистина буден, но не чувствуваше потребност да прави нещо. На такова прекрасно място, сред такива добри и привлекателни хора, можеше само да седи и да се усмихва приятелски.

А в това време Б’Дикей стерилизираше скалпелите си. Мерсър с интерес си помисли, колко ли ще продължи действието на суперкондамина.

Следващата поредица от въздействие на дромозето понесе без да трепне и дори да гъкне. Менталността на страданията и кожните усещания бяха явления, които ставаха наблизо, но без връзка с него. Разглеждаше собственото си тяло с безразличието на щастливец. Лейди Дей и покритата с ръце жена си оставаха край него. А след доста дълго време до тях допълзя получовека. Той премига сънено и дружески замига, настани се удобно и замърка доволно.

Когато Мерсър отвори очите си и видя слънцето да залязва. Затвори за няколко секунди вежди и видя как трептят звездите. Нямаше време за размисъл. Дромозе го хранеше по тайнствения си начин; а наркотикът бе свел до минимум всякакви цикли, потребни на тялото му.

По едно време усети възвръщането на болките. Всъщност, усещанията не бяха се изменили, той се беше изменил. Сега му бе известно всичко, което ставаше на планетата Шеол. Добре си спомняше всичко, което стана с него през периода на щастието.

Преди забелязваше, какво става наоколо. Сега просто го усещаше.

Поиска да запита лейди Дей, колко време се намира под въздействието на наркотика и колко ще чака за следващата порция. Отвърна му усмивка и в нея имаше още имаше привнесеното щастие. Изглежда многочислените и тела, които лежаха на земята в живописни пози, представляваха солидна вместимост за запазване на наркотика, отколкото неговото тяло. Тя добре възприемаше ставащото, но още не бе възвърнала способността си да говори членоразделно.

Получовекът лежеше на земята и през полупрозрачната превръзка на корема се виждаше отчетливо пулсирането на артериите. Мерсър го стисна за рамото. Събудилият се мъж го дари с щастлива усмивка.

— Добро утро, мое момче. Това е известно отстъпление от правилата на играта. Ти виждал ли си някога ИГРАТА?

— Игра на карти ли?

— Не — поклати глава получовекът. — Това е нещо като следяща машина с реални хора в качеството на фигури.

— Никога не съм виждал подобно нещо — заинтересува се Мерсър, — но аз…

— Май искаш да запиташ, кога Б’Дикей ще се появи с иглата си, а?

— Така е — смути се Мерсър.

— Скоро — каза получовекът. — Затова си помислих за играта. Ние всички знаем, какво ще стане. Ние знаем, какво ще правят манекените — махна с ръка към купчинките, в които бяха погребани обезличените. — И ние знаем, за какво питат новопристигналите. Но никога не знаем, колко ще продължи поредната сцена.

— Какво наричате „сцена“? — запита Мерсър. — Така се нарича играта ли?

Получовекът се разсмя и гласът му този път бе почти естествен.

— Не, не. На вас само удоволствието ви е в главата. Сцената е просто част от играта. Аз имам предвид, че ни е известен порядъка на протичане на събитията, но нямаме часовници и никой дори не се е погрижил да брои дните или да съставя календар, а всъщност и климата тук е равномерен. Затова никой не знае, колко време заема. Болката ни изглежда мигновена, а насладата така продължителна. Но аз съм склонен да мисля, че всеки от тези периоди продължава по две земни седмици.

Мерсър като не много образован и начетен човек не знаеше, какво е това земна седмица, понечи да се поинтересува, но този път нищо не получи от получовека. В този момент събеседника му бе подложен на проникване на дромозе. Лицето му се изкриви, почервеня и той завика нечленоразделно: