Кордуайнър Смит: Мъненките котита на мама Хитън

Всичко вървеше точно както трябва. Лавъндър намери нелегален планоформ. Това съвсем не беше малко постижение, тъй като корабите-планоформи бяха под строг контрол и да се сдобиеш с незаконен кораб бе толкова тежка задача, че една планета на мошеници можеше да работи цяла вечност за постигането й.

Лавъндър бе щедър с парите — парите на Бенджакомин.

Честно придобитото богатство на планетата на крадците влезе в работа, с него бяха платени фалшификациите и големите дългове, в компютрите бяха вкарани измислени сделки за кораби, товари и пътници, които бе почти невъзможно да се проследят, след като попаднеха в хаоса на търговията на хиляди светове.

— Нека плати за това — рече Лавъндър на един от съучастниците си, несъмнен престъпник, който в същото време бе и норстрилийски агент. — Това е все едно да плащаш с престъпни пари за добро дело. Най-добре ще е да похарчиш колкото можеш повече.

Малко преди Бенджакомин да излети, Лавъндър изпрати допълнително съобщение. Изпрати го направо по изпълнителния капитан, който обикновено не пренасяше съобщения. Този изпълнителен капитан обаче бе запасен командир от норстрилийския флот, на когото бе внимателно внушено да не изглежда като такъв.

Съобщението се отнасяше до разрешителното за планоформа — още двайсетина таблетки струун, които щяха да заробят Виола Сидерея за стотици и стотици години. Капитанът каза:

— Няма нужда да предавам това съобщение. Отговорът е да.

Бенджакомин влезе в командната кабина. Това противоречеше на правилата, но той бе наел кораба именно за да ги нарушава. Капитанът го изгледа строго.

— Вие сте пътник. Излезте.

Бенджакомин рече:

— На борда ви е малката ми яхта. Аз съм единственият пътник, освен екипажа ви.

— Излезте. Ако ви хванат тук, ще последва глоба.

— Няма значение — рече Бенджакомин. — Ще я платя.

— Ще я платите ли? — каза капитанът. — Не можете да платите двайсет таблетки струун. Това е смешно. Никой не може да се сдобие с толкова струун.

Бенджакомин се разсмя. Мислеше си за хилядите таблетки, които скоро щеше да има. Единственото, което трябваше да направи, бе да напусне планоформа, да атакува веднъж, да мине покрай котитата и да се завърне.

Силата и богатството му произтичаха от факта, че знаеше как можеше да ги постигне. Ипотеката от двайсет таблетки струун срещу тази планета бе твърде ниска цена, щом щеше да се спечели хиляда към едно.

— Не си струва — каза капитанът. — Не си струва да рискувате двайсет таблетки, за да сте тук. Аз обаче мога да ви кажа как да влезете в комуникационната мрежа на Норстрилия, ако можете да платите за това двайсет и седем таблетки.

Бенджакомин се сепна. В един миг му се стори, че ще умре. След всичките тези усилия, след цялата подготовка — мъртвото момче На плажа, хазартната игра с кредита — изведнъж се изправил срещу този неочакван противник!

Реши да не се поддава на уплахата. — Какво ви е известно? — попита Бенджакомин.

— Нищо — рече капитанът. — Споменахте Норстрилия.

— Това, да — рече капитанът.

— Щом споменахте Норстрилия, значи сте се сетил. Кой ви каза?

— Къде другаде би търсил човек безкрайното богатс-тво? Ако успеете да се измъкнете с него. Двайсет таб-летки са нищр за човек като вас. — Те означават двеста години труд на триста хиляди души — рече мрачно Бенджакомин. — Когато се измъкнете с богатството, ще притежавате много повече от двайсет таблетки, народът ви — също.

И Бенджакомин си представи хилядите и хиляди таблетки.

— Да, знам това.

— А ако не се измъкнете с него, си получавате обратно полицата.

— Става. Добре. Вкарайте ме в мрежата. Ще платя двайсет и седем таблетки.

— Дайте ми полицата.

Бенджакомин отказа. Той бе опитен крадец и бе винаги нащрек спрямо другите крадци. Сетне размисли. Това бе върховният миг на живота му. Трябваше да рискува и да заложи на някого. Налагаше се да заложи полицата.

— Ще я маркирам и ще ви я върна. Бенджакомин бе толкова развълнуван, че не забеляза как полицата бе пъхната в дупликатор, че сделката бе регистрирана и съобщението за това отиде до Центъра в Олимпия; ипотеката на планетата Виола Сидерея щеше да бъде кредитирана от някои търговски агенции на Земята за следващите триста години. Бенджакомин си получи полицата обратно. Почувства се като честен крадец. Ако умре, полицата ще се изгуби и на народа му няма да се налага да плаща. Ако сполучи, ще плати дребната сума от собствения си джоб.