Карен Симонян - Плесен

На граничната ивица с плесента пак стояха Дикран и Мариам. Без да поглеждат назад, те се приближиха до кораба и се покатериха по стълбата.

След няколко часа геолозите напуснаха плесенясалата планета.

— Вие си починете и се успокойте — предложи командирът на Дикран и на Мариам, след като изслуша разказа им. — Скоро ще се отдалечим от тази планета.

Няколко дни след това Ошин Пакрат прошепна на командира:

— Дикран и Мариам ми се струват променени.

— Така ли?

— Може би не са добре — предположи Ошин.

— Искаш да кажеш, че са болни? Може и да са. Защо не!… — отвърна командирът.

— След излитането ни от плесенясалата планета, ти не си ги виждал — рече му Ошин Пакрат. — Хайде да ги посетим!

— Хайде! — съгласи се, макар и неохотно командирът.

Дикран и Мариам бяха седнали в общата зала и с необичайна, леко иронична усмивка посрещнаха командира и Ошин.

— Как сте? — попита ги командирът.

Вместо отговор те сякаш започнаха да се стопяват. Отначало се обвиха в мъгла, после мъглата се превърна в прозрачен дим и накрая образите им се разсеяха.

— Дикран! — извика смутено Ошин Пакрат. — Мариам!…

Командирът се отпусна в креслото, в което преди миг седеше Дикран.

Той разтърка слепоочията си и смутолеви:

— Няма ги. Изчезнаха. Значи те не са се върнали на кораба, а са останали на планетата!

Ошин Пакрат се изчерви. Той нищо не разбираше.

— Планетата ги замени с двойници — продължи командирът. — Плесента ги пое и ги задържа при себе си, а вместо тях ни изпрати двойниците им.

— Защо?… Защо ги остави при себе си? — попита Ошин Пакрат.

— Не зная… Вероятно за да ги опознае. Вероятно за да ни накара да разберем, че не трябва повече да се занимаваме с нея.

— Дикран! — захълца Ошин Пакрат. — Мариам!…

— Плесента беше по-силна — рече командирът. — Може да е била по-глупава, но беше по-силна. А ние не успяхме навреме да предвидим това.

— Може би… не е късно да се върнем, а? — предложи Ошин Пакрат.

— Има ли смисъл? — отвърна командирът. — Дикран и Мариам не съществуват вече за нас, няма ги… А ние двамата сме безсилни пред плесента. Вероятно след време хората ще посетят тази плесенясала планета и тогава ще бъдат много по-търпеливи и малко по-мъдри.

© Карен Симонян

© 1987 Агоп Орманджиян, превод от арменски

Сканиране и разпознаване: Xesiona, 2008

Редакция: ultimat, 2008

Издание:

Карен Симонян. Планетата на двойниците

Книгоиздателство „Георги Бакалов“, Варна

Поредица: „Библиотека Галактика“ №85

Съветска — арменска, I издание

Съставител Агоп Мелконян

Преводач Агоп Орманджиян

Редактор Снежана Тодорова

Оформление Богдан Мавродинов и Жеко Алексиев

Рисунка на корицата Текла Алексиева

Художествен редактор Иван Кенаров

Технически редактор Пламен Антонов

Коректори Паунка Камбурова, Янка Василева

Дадена за набор на 29.I.1987 г.

Подписана за печат на 9.IV.1987 г.

Излязла от печат месец май 1987 г.

Формат 70×100/32. Изд. № 2057

Държавна печатница „Балкан“, София

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/9698]

Последна редакция: 2008-12-06 13:30:00

Легенда от класика на арменската литература Хазарос Агаян (1840–1911). Б.пр.