Дан Симънс - Падането на Хиперион

Седях на табуретката си, гледах Гладстоун и от време на време нахвърлях скици.

Когато се събудих тази сутрин в стаята за гости на Правителствения дом, ярката слънчева светлина на Тау Сети Сентър струеше през прасковените завеси, отворили се автоматично в обичайния ми час за събуждане 0630. За миг се обърках, загубил ориентация, все още преследвайки Ленар Хойт и страхувайки се от Шрайка и Хет Мастийн. После, сякаш някаква сила беше удовлетворила желанието ми да ме остави да сънувам свои собствени сънища, последва миг на смесване на объркването и аз седнах задъхан в леглото, като се оглеждах тревожно и очаквах лимоненожълтият килим и прасковената светлина да изчезнат като трескав сън, и да оставят единствено болката, храчките, ужасните кръвоизливи и кръвта по чаршафите, очаквах сгряната от слънцето стая да потъне в сенките на мрачния апартамент на Piazza di Spagna и да видя надвесеното над мен, чувствително лице на Джоузеф Севърн все повече да се навежда напред, да ме наблюдава и да ме чака да умра.

Изкъпах се два пъти — първо с вода, а след това и със звук, облякох се в нов сив костюм, приготвен за мен върху току-що оправеното легло, когато се върнах от банята и тръгнах да намеря източния двор, където — както ми бе съобщил един любезен сигнал, оставен вляво от новите ми дрехи — беше сервирана закуската за гостите на Правителствения дом.

Портокаловият сок беше прясно изстискай. Беконът бе крехък и истински. Във вестника пишеше, че президент Гладстоун ще се обърне към Мрежата по Всеобема и медиите в 1030 ч. стандартно време. Страниците бяха препълнени с военни новини. Плоскостни фотоси на армадата грееха в истински цветове. От трета страница мрачно гледаше генерал Морпурго — вестникът го наричаше „героят от Втория бунт на Хайт“. Даяна Филомел хвърли поглед към мен от съседната маса, където закусваше заедно с неандерталския си съпруг. Тази сутрин роклята й беше по-официална — тъмносиня и не така отворена, — но една странична цепка загатваше за снощната гледка. Тя задържа очите си върху мен, докато вдигаше парче бекон с лакираните си нокти и внимателно отхапваше от него. Хърмънд Филомел сумтеше и четеше нещо явно приятно на финансовите страници.

— Миграционната група на прокудените… по-известна като рояк… беше регистрирана от хокинговата апаратура за изкривено засичане в системата Камн преди малко повече от три стандартни години — казваше младият докладващ офицер. — Незабавно след засичането, Спецчаст 42 на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, конфигурирана за евакуация на системата Хиперион, се прехвърли в състояние С-плюс от Парвати със секретна заповед да разположи телепортатор в порталния обхват на Хиперион. По същото време Спецчаст 87.2 беше пратена от Етапен район Солков-Тиката около Камн III със заповед да се срещне с евакуационния корпус в системата Хиперион, да открие миграционната група на прокудените, да влезе в сражение и да унищожи военните им подразделения… — На екрана на комуникатора и пред младия полковник се появиха образи на армадата. Той посочи с показалката си и линия рубинена светлина разсече по-големия холос, за да освети един от корабите три-К в строя. — Спецчаст 87.2 е под командването на адмирал Нашита на борда на КХ 7 7 Кораб на Хегемонията — Бел.пр. „Хебриди“…

— Да, да — измърмори генерал Морпурго, — всички знаем това, Яни. Карай по бързата процедура.

Младият полковник имитира усмивка, недоловимо кимна към генерала и президент Гладстоун и продължи с малко по-неуверен глас.

— Кодираните векторни предавания от СЧ 42 през пое ледните седемдесет и два стандартни часа съобщават за яростни битки между разузнавателните подразделения на евакуационната Спецчаст и предните подразделения на миграционната група на прокудените…

— Рояка — прекъсна го Лейт Хънт.

— Да — отвърна Яни. Той се обърна към екрана и петметровото матово стъкло оживя. За мен изображението представляваше неразгадаем лабиринт от символи, цветни векторни линии, субстратни кодове и акроними на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ, които допълваха пълната неразбираемост. Навярно знаците не означаваха нищо и за висшите офицери и политици в помещението, но никой не се издаваше. Започнах нова скица на Гладстоун, с булдогския профил на Морпурго отзад.

— Макар първите доклади да предполагаха следи от четири хиляди хокингови двигателя в района, това е подвеждащо изчисление — продължи полковникът, наречен Яни. Питах се дали това беше малкото или фамилното му име. — Както знаете, миграционните… ъ-ъ… рояците могат да включват до десет хиляди отделни части, но преобладаващото мнозинство от тях са малки и невъоръжени или с незначителна бойна мощ. Преценката на микровълновите, векторните и другите сигнали предполага…