Хавиер Сиера - Тамплиерските порти

Инженерът залитна леко, преди да стигне със собствени сили до масата в трапезарията, и тя купена от Летисия, този път от един дизайнер от Ним. Засмя се. В крайна сметка всички кътчета в този дом, с украшенията и мебелите, бяха като билбордове, напомнящи му на всяка крачка, че животът му — до този момент поне любовният — беше един провал. Темоен тръсна глава и като остави встрани чашата с червено вино на дъното, опря лакти до купчината книги и заби нос в тази на Шарпантие.

— Какво се хилиш? И теб те изоставиха, глупачке — промълви.

Книгата, разбира се, не му отговори. Това малко издание с мека подвързия — с ярки златни букви, отпечатани на тъмен фон, и черно-бяла снимка на централната фасада на катедралата в Шартр — си стоеше тихо на мястото.

— Мълчиш, а?

Изцъклените очи на инженера се вторачиха в нея.

— Страх те е.

Като каза това, Мишел я взе със замах и прелисти несръчно пожълтелите й страници. Гледаше ги някак злорадо, сякаш с надеждата, че от тях ще прокапе противоотровата за всичките му беди. И така, почти несъзнателно, наистина попадна на една страница, чието ъгълче бе прегънал предната вечер. Почти в края на главата, озаглавена Мистерията на хълма, бяха дадени съвсем стриктно данните, заради които го бяха обвинили за „налудничави идеи“. Освен това към тях имаше интересна диаграма, която не беше забелязал досега. В нея главните звезди от съзвездието Дева — във формата на нещо като ромбоид — бяха сравнени с разположението на някои готически катедрали в Северна Франция. Според тази графика двете карти бяха виртуално еднакви.

Приложеният текст обясняваше всичко. Прочете го.

В някогашна белгийска Галия, в старите провинции Шампания, Пикардия, Ил дьо Франс и Западното кралство, има катедрали, които носят името „Света Богородица“ (от XII и XIII век). И тези църкви образуват върху земята почти точно фигурата на съзвездието Дева, каквато е на небето. Ако върху звездите насложим имената на градовете, където се намират тези катедрали, Спика от Дева ще бъде Реймс; Гама — Шартр; Зета — Амиен; Епсилон — Байо. При по-малките звезди откриваме градовете Еврьо, Етамп, Лаон и във всички тях има катедрала Света Богородица от този период. На мястото на една по-малка звезда, близо до Спика, откриваме и Света Богородица на Спика, построена много по-късно, но и в нейната конструкция има някаква мистерия.

Леко пиян, Темоен прегледа съсредоточено този пасаж още един-два пъти, полагайки истински усилия да го разбере. Накрая, позамаян от виното, се изправи до масата и като си сложи отново очилата, събра сили да потърси картата на Мишлен и да провери някои елементарни неща. Ако искаше да се защитава пред Съвета — съобрази в последен миг на просветление, — трябваше да изясни от самото начало откъде идват тези „налудничави идеи“.

Не смяташе, че в това състояние ще открие кой знае какво, но докато алкохолът не го приспеше напълно, може би все още имаше достатъчно здрав разум да сглоби едно-две парченца от пъзела, който бе решил да довърши.

При смътната надежда за успех се посъвзе.

Като тръгна към кашона с картите в трапезарията, пътьом взе едно блокче за бележки, пластмасова линийка и тънък флумастер. „Перото може повече от компютъра — измънка, перифразирайки известна фраза — и аз ще го докажа!“

Трудно му беше да стои прав. След като си изми лицето и го избърса с някаква кухненска кърпа на зелени коне, се опита да провери дали данните на Шарпантие съвпадаха с астрономическите. Искаше да се увери, че в основата си тази история е доста съмнителна и че връзката между катедралите и звездите, както подозираше, е просто случайна.

Нима всяка катедрала съвпадаше с някоя звезда от Дева?

И ако е така, дали ставаше въпрос за елементарен, чисто географски паралелизъм, или тук се криеше нещо повече?

И дали това „нещо повече“ можеше да хвърли светлина върху аномалиите, уловени от сателита?

С малкия учебник по астрономия, забравен пак от Летисия вкъщи, Темоен намери сили да остане все още буден въпреки късния следобед. Достатъчно време, за да направи две таблици, които да му помогнат в работата и които нанесе в блокчето за бележки в следния вид:

От усилията да внесе някакъв ред в очевидния хаос се изтощи. Дотолкова, че едва когато прегледа за ен-ти път списъците, забеляза една много важна подробност: храмовете, построени евентуално в съответствие с най-важните звезди от Дева, са били издигнати между 1160 и 1248 година. Ставаше въпрос за период от едва 88 години, което все пак бе доста над средната продължителност на живота през XII и XIII век. Какво значеше това? Много просто: че ако изобщо е съществувал някакъв мащабен план за строежа на готически църкви с името на света Богородица, които да съответстват на звездите от Дева, то той не би могъл да се ръководи от един човек, а непременно от група хора, или по-точно — от три-четири поколения майстори. Но кои са били те? И най-вече: имали ли са някаква представа от геомагнетизъм, което да обясни заснетото от сателита?