Хавиер Сиера - Египетската тайна на Наполеон

Бонапарт потрепери. Като че ли вратите на пирамидата се бяха затворили изведнъж и завинаги.

Помещението бе обхванато от пълен мрак: входът към мястото, двата малки квадратни отвора в северната и южната стена, водещи в неизвестна посока, както и големият гранитен саркофаг в центъра на залата, потънаха във внезапна и непрогледна нощ. Всичко бе покрито с гъст черен воал. Всъщност сандъкът бе единствената вещ, привлякла вниманието му. Беше достатъчно голям, за да побере човек във вътрешността си. Там ли трябваше да освободи душата си? В тъмното? Там ли щяха да измерят „тежестта“ й? И ако беше така, то как ?

— Пирамидата ще ви води — беше го предупредил Елиас Буктур няколко часа по-рано, без да му каже, че ще го изостави на произвола на съдбата. — Оставете се на свещената сила, завещана на поколенията от древните господари на Египет. Не се съпротивлявайте. Не се опитвайте да разберете. Приемете това, което ви се дава.

Наполеон трудно можеше да си представи, че в обикновен саркофаг като този можеше някога да е почивало тялото на някой цар и че толкова скромна зала е била използвана в миналото за гробница на фараон. Грешеше. Помещението беше изградено от големи каменни блокове, съединени с прецизност до милиметър, които оформяха съвършените му правоъгълни контури, и се изискваше време и наблюдателност, за да се оцени по достойнство величието на това място. Безупречността на формите му, хармоничността и простотата, отсъствието на надписи или ненужни украшения го правеха достойно да бъде светилище на могъщо заспало божество, изоставено много преди Александър Велики да стъпи край Нил и вероятно оплячкосвано хиляди пъти преди посещението на корсиканеца.

Тази мисъл го разтревожи.

С премерено и леко, почти инстинктивно движение докосна външната част на пояса си, където беше дръжката на сабята му. Студеният метал го успокои. В случай на непредвидена опасност знаеше как да се защити. Но от кого? Или от какво? Нима Елиас не го бе предупредил, че най-сериозният му враг в пирамидата — може би най-страшният, от всичките му неприятели — щеше да бъде самият той? Не беше ли това поредното изпитание, което му бе подготвило тайнственото братство, в което членуваха неговият преводач и без съмнение — собственият му генерал Клебер? Може би бе постъпил твърде доверчиво, като дойде с тях сам и без охрана до опасното плато в Гиза, където никой чуждоземец не се осмеляваше да стъпи без солидна военна подкрепа ?

Изпълнен с решимост, младият мъж потърси пипнешком гладката ледена повърхност на гранита.

След като намери очертанията на саркофага точно там, където си ги спомняше, той се покатери през една от страните и се излегна на дъното му. Нямаше какво да губи. Беше готов да изчака събитията да се случат, без да се намесва, и да намери разрешение на тази неудобна ситуация по възможно най-пасивния начин.

— Какво имаше предвид Елиас, когато каза да освободя тук душата си, за да бъде претеглена? — запита се, докато наместваше гърба си на дъното на саркофага.

В този момент Наполеон Бонапарт, предводителят на войските, окупирали Египет, направи ужасяващо разкритие: ковчегът му беше точно по мярка…

Чирило едва се дотътри до началото на тунела, който трябваше да го отведе до църквата „Свети Сергий“. Влажният и зловонен коридор започваше от задната част на простата стълба, по която монахът слезе извънредно внимателно.

До него беше Такла — друг коптски монах, кръстен така в чест на покровителя на Етиопия. От няколко седмици насам Чирило не ходеше никъде без него — дори когато се разхождаше из мюсюлманския базар, търсейки дарове за най-бедните си енориаши.

Този ден Такла, който още нямаше навършени двайсет и пет години, носеше на гърба си огромен вързоп, придаващ му страховит вид. Ако някой от суеверните обитатели на Маср ел Кадима го видеше в полумрака, би го взел за слуга на Лукавия.

— Да побързаме, брат Чирило — промърмори монахът, който дишаше на пресекулки под тежестта на товара си. — Патриархът иска да ви види преди залез-слънце. И ако ми позволите да отбележа, секретарят му изглеждаше особено неспокоен по повод на тази среща.

— Неспокоен ли? — изсумтя старецът. — Че защо?

— Искаше да се увери, че ще пристигнете навреме и ще дадете отчет на Светия отец възможно най-скоро…