— Смятам, че трябва да минем на нещо по-съществено. Знаете ли, Питър — Киц се извърна към Валириън. — Убедих се, че сте прав. Първоначалният доклад на комисията за оценка на Машината ще бъде готов утре сутринта. Да не си губим повече времето с… разказчета. Отлагаме разпита дотогава.
През цялата следобедна сесия дер Хеер не промълви и дума. Усмихна й се колебливо и Ели не можа да се въздържи да сравни усмивката му с тази на баща й. Нещо в израза на лицето на Кен сякаш я подтикваше, умоляваше я. Но към какво, тя не можеше да схване. Може би да промени версията си. Той помнеше спомените й, които му бе разказвала за детството си, и разбираше колко тъгува за баща си. Явно преценяваше възможността да се е побъркала. По аналогия, предположи Ели, той сигурно смяташе, че и петимата са се побъркали. Масова истерия. Споделена лудост. „Folie a cinq“.
* * *
— Е, ето го — каза Киц.
Тестето с листовете на доклада беше около сантиметър дебело. Той го хвърли на масата и няколко молива се разпиляха.
— Може би искате да го прегледате, доктор Ароуей, но аз ще ви го предам в резюме. Става ли?
Тя кимна. Беше чула под сурдинка, че докладът в голяма степен потвърждава отчета на Петимата. Надяваше се, че с него ще се сложи край на цялата тази безсмислица.
— Додекаедърът очевидно — той произнесе тази дума натъртено — е бил изложен на твърде различна среда от тази около бензелите и поддържащите елементи. Той очевидно е бил изложен на огромно разтягащо и компресиращо напрежение. Цяло чудо е как това нещо не се е пръснало на късчета. Следователно е чудо също така как вие и останалите също не сте се разкъсали на парченца. Също така, той очевидно се е натъкнал на наситена радиоактивна среда — има следи от нисковълнова радиоактивност, космическо лъчение и какво ли не още. Отново истинско чудо е как сте оцелели при такава радиация. Няма следа от ерозия или драскотини по страничните трегери, за които Вие твърдите, че са се отърквали в стените на вашите тунели. Няма дори бразди, каквито би трябвало да се появят по корпуса му, когато навлиза с голяма скорост в земната атмосфера.
— И това не потвърждава ли нашия разказ? Майкъл, помисли малко. Разтягащите и компресиращи напрежения — приливните сили — са точно това, което се очаква, ако попаднеш в класическа черна дупка. Това е известно поне от петдесет години насам. Не мога да кажа защо не пострадахме, но може би додекът по някакъв начин ни е предпазил. Същото е с високите радиоактивни дози от вътрешността на черната дупка и от средата на галактическия център. Известният източник на гама лъчение. Налице е независимо доказателство за черните дупки и независимо доказателство за галактическия център. Ние не сме съчинили тези неща. Не разбирам защо липсват драскотини, но това зависи от взаимодействието на материал, който почти не сме проучили, с материал, който изобщо не познаваме. Аз лично не бих очаквала бразди или овъгляване, тъй като ние не твърдим, че сме минали през земната атмосфера. За мен тези доказателства почти напълно потвърждават разказа ни. Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че вие сте прекалено умни. Прекалено умни. Погледни го от гледна точка на един скептик. Отстъпи малко настрани и погледни картинката в едър план. Имаме една тайфа талантливи личности, от различни страни, които смятат, че светът отива по дяволите. Тези хора твърдят, че са получили сложно Послание от космоса.
— Твърдят?
— Нека да продължа. Те дешифрират въпросното Послание и огласяват инструкции как да се построи една много сложна Машина на стойност трилиони долари. Светът е в глупаво положение, религиите се тресат заради настъпващия край на Хилядолетиетр и свършека на света, и за всеобща изненада, въпросната Машина е построена. Следват една-две промени на персонала и по същество същите тези хора…
— Не са същите хора. Не е Сухавати, нито Еда, нито Ши, и не беше…
— Нека да продължа. По същество същите тези хора сядат в Машината. Поради самия замисъл на това нещо, никой не може да говори с тях, след като то бива задействано. И така, Машината се включва и после изключва. Но щом веднъж е включена, вие не можете да я спрете за по-малко от двайсет минути. Така. Двайсет минути по-късно същите тези личности излизат от Машината, цъфнали от радост, с някаква лайняна история за пътешествие със скорост по-бърза от светлината до центъра на галактиката и обратно. Сега, представи си, че ти чуеш цялата тази версия и си един обикновен, предпазлив човек. Искаш да ти покажат убедителни доказателства. Снимки, видеозаписи, някакви други данни. И какво се оказва? Междувременно всичко било изтрито. Да носят някакви артефакти от свръхразвитата цивилизация, за която твърдят, че се намира в центъра на галактиката? Не. Някакви сувенири? Не. Каменна табличка? Не. Животинки? Не. Нищо. Единственото физическо доказателство са някакви леки повърхностни повреди на Машината. И какво правиш? Питаш се дали тези хора, които са мотивирани и достатъчно умни, просто не са нагласили нещо, което да наподобява на разтягащо напрежение и радиоактивни следи, особено след като са могли да потрошат два трилиона долара, за да осигурят фалшиви доказателства?
Читать дальше