Мигел Сервантес - Знаменитият идалго Дон Кихот де Ла Манча

Разбойникът Роке Гинарт е чел романа и ги спасява от своите побратими. Той им подготвя и пътуването в Барселона, където в нови варианти се повтарят сцените от херцогския дворец. Това е първото влизане на безсмъртната двойка в град, но високо покровителство предотвратява всяка намеса на властите.

Тук, в Барселона, най-сетне Самсон Караско постига целта си.[427] Той побеждава в нов двубой Дон Кихот и изтръгва от него обещанието да напусне странствуващото рицарство и да се прибере в родното село.

Органичната спойка е много по-силна във втората част. Развитието на действието е много по-логично. Откроява се рязко ръководната нишка. За сметка на по-добрия строеж се губи обаче чарът на импровизацията, който прави така привлекателна първата част.

Мненията са много разделени и аргументировката е богата и внушителна, но и тук нека оставим читателя да си изработи според чувствителността си свое собствено мнение.

Развитието на отношенията между Дон Кихот и Санчо Панса е главната тема в романа и по вкуса на днешния читател, както и по преценка на съвременните критици, най-привлекателното, най-оригиналното и най-гениалното във великото произведение.

Това развитие е отразено първо в разговорите на двамата герои — в начина, по който те разговарят, в темата и не на последно място, в самия говор.

Неповторими са, а и не се повтарят никога — въпреки че са чести и многобройни — разговорите, живите и винаги нови диалози. Под влияние на книгите, които е чел — рицарски и пастирски романи, — Дон Кихот говори с езика на Амадис Галски и на други техни герои. Фразите му са много дълги, надути и натруфени, описателни и пълни с фигури, сравнения, отстъпления, клишетирани епитети, алегории от богатия арсенал на митологията. Този му език, а също и мисълта, която пъшка под неговото бреме, са почти недостъпни за Санчо. Само в почивките между две рицарски екзалтации двамата намират общ говор, на теми по близки до живота, а това значи по-близки до Санчо. Оръженосецът е селянин, а рицарят — дребен селски благородник. Много са проблемите, които са общи за двамата. Тогава именно разговорът им е най-ценен и земен.

Езикът на оръженосеца е цветист, както езикът на всеки селянин, той е изпъстрен с поговорки, пословици, с всички изрази, които отразяват устно предаваната и напластена през вековете народна мъдрост. Санчо изразява желанията си чрез намеци, с много заобикалки, уговорки и словесни маневри, а когато критикува, предпочита косвения път, анонимността, обобщени констатации без определен адрес поне на пръв поглед. Фразата му е нагледна, завършва често с недомлъвки, изобилствува с диалектизми. Дон Кихот разбира този език, защото е живял сред народа, но не всякога го приема равнодушно. Той постоянно поправя Санчо, а оръженосецът[428] се сърди, защото не обича да го прекъсват, повтаря грешките си, но все по-рядко.

Постепенно Дон Кихот свиква с говора на Санчо и се вслушва в самобитно мъдрите му слова, а Санчо започва да вниква в рицарския жаргон и да повтаря думи и цели изрази кога на място, кога ни в клин, ни в ръкав.

Това взаимно влияние расте с развитие на действието и еволюцията в говора става външен израз на големите духовни промени у героите.

Санчо във втората част говори на места така хубаво и гладко, че предизвиква дори недоумение. Той става все по-разговорчив, началните смущения са преодолени, чувствува се вече компетентен по много въпроси и бърза да вземе думата, изпреварвайки господаря си не толкова от неуважение, колкото от желание да се самоизтъкне и да се самоутвърди.

Дон Кихот спечелва недоверчивия Санчо още от самото начало, и то не с виденията на лудостта си, а с дълбоката си човечност и доброта, с любовта към истината и безкрайната честност — това са добродетелите, които се опълчват срещу алчността и користта, недоверчивостта и себелюбието.

Санчо, чийто девиз е „По-добре врабче в ръката, отколкото орел в небесата“, ще започне да се отклонява от него, за да стигне до орлите.

Тодор П. Нейков[429]

© 1986 Тодор Нейков, превод от испански

© 1986 Стоян Бакърджиев, превод от испански

Miguel de Cervantes

El ingenioso hidalgo Don Quijote de la Mancha, 1605–1615

Източник: http://bezmonitor.com, 19 май 2002

Сканиране, разпознаване и редакция: Виктор

(Помолих съответната служителка на Националната библиотека да ми предостави пълно издание, но не би… Бел. Виктор)

Публикация:

Miguel de Cervantes Saavedra „EL INGENIOSO HIDALGO DON QUIJOTE DE LA MANCHA“