Гледайте Биографията на Ботева от нас.
Гл. Биографията на Ботева от нас, стр. 446, 467.
Гл. същата страница от Биографията на Ботева.
На турски излезе добре тая благословия; „Бурдада Самбул-дада, безим одадада.“
После Н. Обретенов ми разказа, че тоя ден били осъдени на смърт не само момчетата от Ботевата чета, но и други мнозина още бунтовници, всички на брой единадесет души. Решенето, като всяко турско решение, било отменено вследствие една телеграма от Русчук и чстирмата другари били отведени в последния тоя град, гдето ги присъдили отново на вечно заточение в Акия. Малко подир моето заминувание тичешком влязло едно заптие в затвора, което съобщило на Савата, горнето радостно известие, като викало отдалеч: „Дай бакшиша.“ Сявата му спуснал в ръката три бели меджидиета, които него време струваха повече от три пола.
Ето как се е изразил нашият патриот-спасител Раковски в своя „Горски пътник“ (стр. 83 и 84) за състоянието на еленската рая:
Нямамы тамо Турци жители,
Българи наши управляват,
Горши са’те от’тях мъчители,
Тiй народ тяшк’угнетяват!
Имя яничерско те носят,
Окрестни села са разделиле,
С’ гордост чорбаджй са зоват,
Народ зароблен са’освоили!
Тамо мы двойно робувамы
Турчину же неверну и тем,
Даванье тежко бедни плащаме,
Подданни техни сме щем не щем!
Тiй прибират нашы данноци,
Никой да попита не смее,
Страшни злобливи са изедници,
Всяки по воля над нас владее!
Плащамы лихва и върху лихва,
Наша са главна длъжност н’изплаща,
Всяки задлъжен горко издъхва,
Син и унука стар дълг посреща!
Същата тая година, когато съдеха седемнадесят души бунтовници от Ботевата чета в Русчук, няколко души турци, от съдилището, останали при особено мнение да се замени смъртният приговор със заточение, когато българите еветчии настоявали за бесилка.
Той беше представител от Перущица за събранието в Оборище заедно с доктор Василя, но понеже-пълномощното му не беше добро, Бенковски го не прие да заседава.
Според разказването на много очевидци тая войска състояла от два табора пехота.
Въстанието в с. Брацигово е описано доволно сполучливо от г. Атанас Мишев в книгата му „Боят около Брацигово“, издадена в 1881 г. Той греши само на няколко места, гдето говори, че още в 1862 г. имал сношение с Бенковски, когато тоя последният от 1875 г. влезе в лагера на бунтовниците, и гдето споменава, че имал кореспонденция с някакви си тайни комитети, от които селото получавало известия във време на въстанието.
Факт ничтожен, но твърде забележителен в очите на простолюдието се е извършил случайно п дома на Петра х. Горанова, гдето Волов бил слязъл. Когато той станал да извърши клетвата на присъствующите Горанов, А. Кавлаков, Ст. Трендафилов, А. Трендафилов, Вр. Димитров, Г. Кавлака и пр., камата му паднала от пояса и се забила в крака му, от който на часа бликнала кръв.
Гл. I част, стр. 420—421.
Тоя ден Ахмед аа е пристигнал от Панагюрище, гдето беше дошел да хваща комити, както Неджиб аа в Коприщица; но бе принуден да избяга от края на Панагюрище, като чул изгърмяванието на нашите пушки на 20 априлий, както е казано по-горе. Известието за това, което той първи донесъл в Пазарджик, развълнувало града.
На северната страна от Батак.
От колкото села е имало башибозуци на Батак, всяко село си е имало наотделно своя предводител и байрактар, над които е бил главен началник Барутанлията. Такава е била организацията на тия плячкаджии и диви главорези.
Повечето от башибозуците, които изклаха Батак, са помаци.
Това наше подозрение се потвърдява и от това обстоятелство, че когато дошло време да си туря Ахмед аа плана в изпълнение, когато потрябвало да се пуснат в ход лъжливите обещания, одумванията, преструванията и въобще лъжите, Ахмед аа изпратил в Батак един цинцарин, както ще се види.