Захари Стоянов - Записки по българските въстания

Деветтях турски лири, които се споменават в горното писмо, не са друго нищо, освен револвери, мострите от житото са картуши, Дядо Блъсков е Любен Каравелов, а „Училището“ е в. „Независимост“, „Градинка“ е драмата „Хаджи Димитър“, а таксидаринът е някой от апостолите.

Такива писма аз притежавам до триста, писма от по-първите български бунтовници, на които ще да дам гласност в особена книга.

Понеже има още съмнение, че България може да има занапред нужда от тая тайна кореспонденция, то аз се задържам да дам гласност на това мастило.

Те били: Ангел Обретенов из Русчук, Дончо Стоянов — Заара, Сава Кънчев — Търново, Марин Нейков — Свищов, Тодор Симеонов — Оряхово, Кръстю Минков — Казанлък, Иван Пеев — също, и Божил Димитров от Куманово (Скопийско).

Турците са направили това, за да дадат по-голямо значение на убития, защото писмото означавало, че той не е току-така прост комита, но граматик на комитите, който ходел да ги записва. Когато да тръгва синът й Георги от Гюргево, баба Тонка употребила всичките си сили да го възвърне от апостолската мисия, защото оставала вече сама, но младото пъргаво момче захванало да се подиграва на старата си майка.

Писано в 1882 год.

Записки на Христо Иванов, един от най-старите български апостоли.

Т.е. всеки може да извърши наказанието. Георги Икономов, родом от Сливен, за когото ще да говоря по-нататък, извърши това убийство с помощта на други още лица сред улицата в Русчук. Убийството бе така дързостно, щото и сам вали-паша заедно с руския консул отидоха да го видят.

Виж „Биографията на Левски“.

Следующето писмо, писано от Т. Филипов за двама български емигранти в Гюргево една неделя преди преминуванието на Ботевата чета, красноречиво потвърдява нашите думи, че старите войводи са играли на въже, лъгали са наляво и надясно.

„Господа Тома Кърджиев и Аврам Павурджиев, в Гюргево! Ще приемете мое писмо чрез Г. И. Банкова, в което ви е казано да излезете на Бекет. Това писмо е подпечатало и подписано от мене; но нито на Банкова, нито на писмото ми, нито на неговите печати ще давате някаква вяра. Вие ще отговорите, че с приятеля сте говорили и сте се съгласили, от Турно-Могурели надолу, да минем, гдето той избере място (тук думите приятелят и той се разбира сам Тотю войвода) — за нас, ний вървиме подиря му. Но ако това предначъртание не се осъществува, то от Видин нагоре ще да минем, но пак се не делим от него. Ако му е омръзнало да живее и иска да иде на касапница (тук се разбира, че страшният войвода упреква Ботева и неговия план, да премине с параходът в България, за което и учи двамата си приятели да говорят на И. Банкова, т.е. да препятствуват на храбрия Ботева), ние не сме полудели да минем залудо. Той ни е казал, че ще ни телеграфира: ако телеграфът му е съгласен с нашите нареждания, то добре; другояче ще си търсим цяр на главата. Обяснения, защо ви се изпраща това писмо и тоя човек, не искайте. Нуждата го искаше така да бъде, че имате уж някакво известие от мене или че нещо ви съм писал. Съвременно ще запишете сичко. Кажете на Ценовича, че дордето не дойде Сидер сам или изпрати нарочно писмо, поръчано ми е никому да не давам писмо…

(подп.) Ф. Тотю“

Същата тая нощ, т.е. 16 септември 1875, около града Стара Загора е имало селски бунтовници близо до 1500 души, доведени от изпратените наши агенти Чифутов, Момчев и други, в числото на които се намирали мнозина чак от с. Обруклий. Тия били скрити по разни точки край града и, не зная по какви внушения, чакали да пламне градът, па тогава да изскочат от своите засади и да нападнат! Нашият план обаче не беше да палим от по-напред града, но да се събереме.

Ни един бунтовник нямаше въоружен с оръжие от новата система. Повечето пушки бяха кърджалийки, а нарядко имаше чифтета; старо шишине нямаше ни у едного, понеже тоя род оръжие няма цена в Заара, гдето няма мечки. Револвери имаше повече, но от простата система.

Това обстоятелство много се съвпадаше, понеже по него време се правеше шосе в ближния Твърдишки боаз и различни инженери и кондуктори пречеха по околните села; а между нас имаше двама-трима с мушами и капели.

При всичко че имахме още по един револвер при себе си, но от два дена мокри, тия бяха ръждясали до такава степен, щото не можеха да се въргят.