Георги Стоев - Истинската история на Маджо

— Ще платя парите — казал той. — Намерих и водолазни костюми.

Това ми прозвуча съвсем идиотски. Бях сигурен, че Маджо е повярвал за смъртта на Пехливанов, но просто искаше да ме убие. Не ми се вярваше някой нормален да търси тялото на мъртвец, а и едва ли Младен ще се добери на каквито и да е било свои хора, защото така щеше да лъсне, че той стои зад убийството. Използвах последния си коз. Казах им да ме чакат пред хотел „Житомир“ в Монтана. Така смятах, че няма да му стиска да прати въоръжени хора до провинцията. И този път го подцених. Точно след два часа пред хотела бяха пристигнали двама души. Бях оставил мой човек там, а аз самият си стоях в София. По описанието им бях сигурен, че са хървати от групата на Бай Миле.

Обадих се на Стуканьов да предаде на Младен, че е некоректен задник и ще съжалява за това. Исках да му обясни, че това е било проверка, Защото съм бил сигурен, че през всичките години ме е лъгал. Надявах се да се почувства гузен, като разбере, че Пехливанов е жив и здрав. И да му стане ясно, че съм се възползвал от отсъствието на Пехливанов да го представя за мъртъв, За да видя дали ще плати.

Така и не разбрах какво беше решил, но явно наистина бе достигнал до моя извод. Месеци по-късно се чухме и той се държеше приятелски, дори уговорихме среща, като се върне от чужбина.

Докато пътувахме с Иван до Прокуратурата, си припомнях тези случаи.

Нямах никакво доверие на шефа на „Убийства“ Ивайло Спиридонов. След случката с Радослав беше изпратил двама от хората си да ме извикат на „приятелски“ разговор.

— Във вашия свят витаят слухове — започна Марио Янчев.

— Заради слухове ли ме повикахте — отговорих им аз, а те замънкаха.

— Не — обърна се към мен другият, Георги Тотков. — Искаме да ти помогнем.

— Аз вашата помощ я знам — срязах ги. — Кажете ми за какво става въпрос — макар да знаех, че става дума за Радослав.

— Абе, за един човек, Радо. Разказва разни неща за теб.

— Какво разказва? — засякох ги отново. Янчев забоде поглед в бюрото си, а Тотков се заигра с химикалката.

— Да ви помогна аз?

— Май така ще е по-лесно — измърмори Янчев.

— При вас е дошъл един дебил, Радев, който твърди, че съм го наел да убие Пехливанов.

— Така е — съгласи се Тотков.

— Даде ли ви доказателства?

— Не — отговориха двамата. — Да ти кажем честно, и ние не вярваме на тоя цървул.

— Ти принципно готов ли си да ни съдействаш?

— Стига да има за какво — изгаврих се с тях. Видяхме се още няколко пъти, като ме караха да разпознавам разни хора.

Приключихме контактите си, след като не научиха нищо от мен.

Година по-късно ме потърси именно Иван Йорданов. Той бе ходил заедно с Тотков при приятеля ми, писателя Христо Калчев. Бяха засекли по телефона, че често разговаряме. Помолили го да ми въздейства, за да свидетелствам срещу Маджо. Тогава категорично отказах.

Но сега нещата се бяха променили.

Сам бях предложил да свидетелствам.

Няколко дни след това Иван ме срещна с шефа си Ивайло Спиридонов. Той бе интелигентно и неподкупно ченге. Прякорът му бе Доктор Рос заради леката му прилика с Джордж Клоуни, а журналистите го мразеха, защото не им даваше информация.

Спиридонов ме убеди, че наистина работи по Маджо. Заведе ме в кабинета си, отвори компютъра и ми показа множество разпечатки на разговорите на Маджо, както и снимки, данни на всички хора, с които Маджо контактуваше (така наречения БДС). Сред тях бяха имена като Венелина Гочева, главен редактор на вестник „24 часа“. Бяха засекли, че Маджо звъни и на журналистката Маргарита Михнева след края на предаването й в Канал 3. Колкото и странно да беше, разговори с генерал Любен Гоцев не бяха засекли. Но видях разпечатката на генерала.

Нямаше нищо фрапиращо, освен едно. Всеки ден водеше разговори по десетина минути с някакъв си Пепи Русия. А пък Пепи разговаряше с Марио Васев, който в компютъра фигурираше като килър.

Пепи познавах бегло, въпреки че бе от моя квартал. Беше си най-обикновено момче.

С Марио бяхме съученици, по-късно и партньори в бизнеса. Заедно работехме и при Поли (Пантев). По-късно премина към „Аполо“. Една нощ Иван Доктора го бе засякъл във входа. След време Марио признал пред познати, че го е чакал, за да го застреля по поръчка на Ивелин Банев — Брендо, но се стреснал от охраната.

Според данните на Спиридонов Маджо в момента се криеше в българското посолство в Хърватия при стария приятел на Любен Гоцев — Виктор Вълков. Планът на Спиридонов беше кратък.