Георги Стоев - Истинската история на Маджо

Аз се видях с Пехливанов и Женята днес изстрелях внезапно и двамата зяпнаха изненадани.

— И к’во ти каза? — попита Бай Миле.

— Беше с джиповете на Поли, предложи ми да работя за него. Доколкото разбрах, не смята да би пуска никаква аванта.

— Майка му да еба — подскочи Бай Миле и започна да удря с юмрук по ламперията.

Маджо също се изправи и се изхрачи нервно на пода. Беше почервенял от злоба. Не го бях виждал в такова състояние.

— И за к’во дадохме толкова пари на Сретен Йосич? — продължи да бие по стените Бай Миле, който явно съвсем беше забравил версията за колумбийците. И Маджо не беше на себе си, щом не реагира.

— Ние сме с над един милион марки назад, Жоро, от цялата тая история — изпусна се той. — Надявахме се да приберем парите на Поли… — … А тоя сега е вземал и джиповете… а тях си ги бях заплюл аз… — изрева Бай Миле — Докога ще карам това дърто паджеро?

— Стига, Милчо — успокои го Маджо. — Тези джипове носят нещастие, каръшки са. Ще ме изчакаш ли малко — обърна се мило съм мен.

Маджо излезе, а Бай Миле сякаш забрави всичко около себе си. Обхвана главата си с ръце, наведе се и не издаде повече звук.

Младен се бърна и ми кимна да изляза с него. Въведе ме в съседната съблекалня. Тя беше за децата на клуба. Извади изпод дървените пейки голям книжен плик.

— Тук са петдесет хиляди долара. Онези, които навремето ти дадох, ги забрави, подарък са. — След което се наведе и ми прошепна: — Още три пъти по толкова, ако приключиш с Пехливанов. Възможно най-бързо.

Излязох напълно отчаян. Идеше ми да захвърля парите обратно към стадиона. Нищо не беше свършило. Колелото отново се бе завъртяло.

Следва продължение…

© 2007 Георги Стоев

Сканиране: Eli22, 2007

Разпознаване и редакция: piki, 2007

Публикация:

Ню медиа груп, 2007

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/4610]

Последна редакция: 2007-12-24 21:48:49