Георги Стоев - ВИС

Митака съзнаваше и нещо друго — неговата външност не само излъчваше сила и агресия, но беше доволно зловеща. Облечен в най-скъпи костюми или отлично ушити спортни дрехи той трудно можеше да скрие заплахата, която дремеше в тялото му. Хората се плашеха от него дори когато бе най-добронамерен.

Митака не беше вчерашен. Той познаваше голяма част от кукловодите на посттоталитарната престъпност лично още от времето на активното си спортуване. Тогава ги наричаха „куфари“. „Куфарите“ пътуваха като придружители по състезанията. Бяха откровени агенти на ДС и имаха задължението да пазят момчетата от връзки със съмнителни хора на Запад, както и от изкушението да останат в „свободния свят“ завинаги.

Борчетата ги кръстиха така, защото се влачеха с тях като багаж. Всъщност те не си даваха много зор. Едничката им цел беше да се разходят, да се налапат и да се напият на аванта, след което да свършат някой друга далавера с дрънкулки и дрехи, за да ги препродадат вкъщи. Повечето имаха списък с размер на джинси, дънки, маратонки и други боклуци, поръчани от амбулантни търговци в България. Все неща, които тогава трудно се намираха на пазара. Кълняха се денонощно във вярност към бившия Съветски съюз, но огромната им простотия и наглост се проявяваше именно там. На състезания в руските градове откриваха сергии със западни дънки, анцузи, маратонки и спечелилият си кой знае защо митична слава коняк „Слънчев бряг“. Митака никога нямаше да забрави един от „куфарите“ — тиквеник с правоъгълна глава, с празен поглед и с високо подстриган врат.

— Не излагай родината — предупреждаваше го той. — Да не вземеш сега да въртиш някаква търговия?

— А ти какво правиш? — опъна му се Митака.

— Моето е секретна мисия — отвръщаше му нагло „куфара“.

А истината бе, че „куфарите“ не искаха спортистите да им правят конкуренция. Треньорите също играеха с тях. Спортната федерация отпускаше на всеки състезател екип, който включваше пълен набор спортно облекло — от анцунг и маратонки до долно бельо. Раздаваха ги на тръгване, а веднага след митницата си ги прибираха обратно. На връщане също разпределяха между спортистите закупената стока, за да я пренесат в България и след границата отново си я прибираха.

Веднъж Митака залови „куфара“ с четвъртитата глава да обира хотелските сапунчета и шампоани. Дори кърпите за баня от престижен хотел в Западна Европа, където бяха отседнали по време на състезание.

— Какво правиш бе, катил? — нахвърли се върху него — И това ли е секретна мисия?

— Еби си майката — озъби му се другият. — Баба ти цял живот само с луксозни шампоани се е къпала! Изнежили сте се като гьотверени. Седите под душа цял ден. Парфюмирате се като госпожици. Един истински борец трябва да мирише на пот, кръв и сперма.

— А ти на какво трябва да миришеш, простак такъв?

— Ще ти обясня като се върна вкъщи — ухили се „куфара“.

Колкото и да му беше гадно и отвратително с течение на времето свикна с „куфарите“, дори се сближи с квадратната глава. Някои от другите момчета станаха техни верни помощници. Именно в тези податливи и услужливи години по-късно бяха препоръчани на „чичковците“ като надеждни хора, на които може да се разчита за всякакъв род услуги. А „чичковците“ бяха по-висока категория лайнари. Полковници и генерали от МВР и службите както и бивши партийни и административни кадри. Те всъщност успяха да превърнат необразованите селски борчета в босове.

Митака пътуваше много. Либерализирането на комунистическите режими в Полша, Чехия и Унгария му правеше силно впечатление. Гражданските свободи също избуяваха, което се възприемаше твърде критично от „куфарите“. Четвъртитата глава дори си позволи да разсъждава по въпроса:

— Робът има нужда от камшик, а не от свобода! — вторачи безцветния си поглед в Митака онзи.

— А ти имаш нужда от куршум и все някога ще го получиш — отвърна му сопнато Митака.

Междувременно свободният дух се пресели и по улиците на България. В мътната вода плуваха най-добре рибите, които въртяха търговията с валута, злато, скъпоценности, археологични и нумизматични антики и контрабандни стоки. Както обикновено, привилегировани бяха доносниците на ДС. Те еднолично властваха около прочутите „Магура“ и „Космос“. Местата бяха известни като центрове за търговия с валута и злато, но практически там се въртеше всичко. Ако станеше фал, „чичковците“ веднага се намесваха и спасяваха положението.