Георги Стоев - ВИС

— А ти даваш ли си сметка, че корупцията във военна болница е толкова голяма, колкото е висока сградата.

Дежурният лекар се съгласи тутакси и ми даде едно бръснарско ножче, с което трябваше да си среже кожата в основата на показалеца. След което кървящ да се поява пред сестрата в отделението, за което отговаряше. Останалото беше негова работа. Като видя нараненият ми пръст, сестрата веднага го извика, а той й нареди да приготви инструменти, за да зашие сухожилието. Беше умен тарикат. Играеше ролята си по-добре от народен артист. На всичко отгоре уви китката ми в гипсова отливка, за да не може никой да наднича там.

За беда точно когато си вземах документите за отпуската, отнякъде се появи шефът. Естествено, че ме позна веднага. До този момент бе взел от мен над хиляда долара. Замълча си, но повика дежурния лекар навън и двамата започнаха там сериозна кавга.

— Тук нищо не става без участие на големия началник — върна се при мен дежурният лекар.

— Какво иска?

— Иска си тристате долара. Ако откажеш, като нищо ще ти спре отпуската.

— Нямаш проблеми — дадох ги аз, но се заклех някой ден да си върна тези пари двойно. Ядосах се на Венци, макар че прекрасно съзнавах — той направи всичко само от добри намерения.

Не бях зъл по природа, но спортът ме беше научил да побеждавам. Пренасяхме всичко в реалния живот. За да печелиш, трябва да поддържаш спортна злоба. Аз обаче все повече не можех да понасям загубите. Прибрах се в поделението с гипсирана ръка. Командирът побесня:

— Предупредих те, мърда! Досега те болеше коляното! След това ми идваш с гипсирана ръка и нова отпуска по болест.

— Съдба! — повдигнах рамене аз.

Хич не ми пукаше. Знаех, че никой не може да отмени решение на лекар от ВМА. Дори се забавлявах.

— Докато се бръснех вкъщи, огледалото се счупи и си срязах сухожилието — обясних спокойно.

— Ти си страшно нахален, отвратително нагъл… — разкрещя се командирът и нареди да повикат шефа на лечебницата.

Той също бе лекар. Знаеше добре какво е скъсано сухожилие и отказа да свали гипса, заради опасността да го скъса отново. Бе запознат прекрасно както с правата, така и задълженията. Ако осакатеше млад човек, щеше да се изправи пред военен съд. Тогава командирът съвсем полудя.

— Сваляй гипса, тарикат, аз поемам отговорността! — обърна се той към мен.

— Господин полковник, това е лудост! — възпря го за пореден път шефът на лечебницата. — За да проверите дали наистина е срязано сухожилието, трябва да свалите и шевовете.

— Вървете и двамата на майната си! — изгони ни в крайна сметка командирът.

И до ден днешен не знам къде отиде докторът, но аз се прибрах вкъщи. Още един месец нямаше да помириша военна униформа.

Жените бяха съществена част от нашия живот. Ние ги обичахме, а те обичаха парите ни. Както и телата ни. Все пак бяхме спортисти, макар и бивши и всичко по нас беше мускули и мъжка сила.

Епизодично правехме оргии, които ни разтоварваха от напрежението на занаята. Празнувахме рождените си дни диво и необуздано. Моят беше на 27 август. Поканих съдружниците си — Венци, Илиян и Марин. Андрей дойде сам. Всички носеха пиене, но единствено Венци се бе сетил за мезе. Изтърси цяла чанта с крадени консерви с телешко варено. За жени обаче не бяхме помислили. Трябваше да ги търсим по телефона. Аз намерих първите две. Следваха в театралната академия. Днес те са национално известни, но тогава не ги знаеше никой.

— Къде сте? — попита едната.

— У нас — отвърнах аз.

— Къде у вас?

— Близо до Подуене.

— Идваме — съгласиха се те, след като разбраха точния адрес. — Да вземем ли нещо?

— Вземете презервативи.

Дамите бяха известни в нашите кръгове с любовта си към мангизите и към здравите мускули. Не струваха скъпо. Особено за парите, които изкарваха. Но се славеха като капризни и винаги искаха повече внимание, отколкото заслужаваха. Поне докато ни обслужваха.

— Никой няма да ги ебе преди мен! — предупредих Венци, който вечно ходеше с надървен хуй. — Като минат през леглото ми, правете каквото искате.

— Егоист — разсърди се Марин. — Такъв си и в бизнеса.

— Ако нямах рожден ден, щях да ти счупя главата.

— Да, но имаш рожден ден и е по-добре да ми подариш една от мадамите.

— Ще ти извикам друга.

Обадих се на едно старо гадже, което се оказа свободно за вечерта. Беше гимнастичка в националния отбор и около нея се въртяха все хубави мацки.

— Можеш ли да доведеш две-три пички — попитах я.