Димитър Стоевски - Хайнрих Хайне (Живот и творчество)

„Той беше галеник на бледата трагическа муза. Веднъж, в пристъп на жестока нежност, тя целуна тъй силно сърцето му, с такава любовна мощ, с такава изпиваща страст, че сърцето му започна да кърви и изведнъж проумя всички скърби на тоя свят и се изпълни с безкрайно състрадание. Клето младо поетово сърце! Но по-малката щерка на Мнемозина, румената богиня на шегата, се притече бързо, взе на ръце страдащото момче и се помъчи да го развесели със смях и песни, и му даде да си играе с комическа маска и шутовски звънчета и го целуна умирително по устните, и му предаде с тая целувка цялото свое лекомислие, цялата си дръзка веселост, цялата си присмехулна закачливост. И от тоя миг неговото сърце и устните му изпаднаха в странно противоречие; когато понякога сърцето му се вълнува трагично и той понечи да изкаже своите съкровени, облени в кръв сърдечни чувства, тогава, за негова собствена почуда, от устните му се отронват засмени весели слова“.

С горните думи в памет на английския поет Стерн, Хайнрих Хайне е успял да предаде негли по-добре от всеки друг своята съкровена същина. Той също е галеник на трагическата муза, и той е целунат от румената богиня на шегата, поради което в него се явява раздвоение и сърцето и устните му изпадат в странно противоречие. Това противоречие минава както през характера му, така и през живота му, и дори смъртта смогва да го премахне само лично за него: борбата на мненията, която пламва около него, не спира и пред гроба му; тя не е стихнала даже в наши дни и ще приключи може би в бъдните.

Тези думи могат да бъдат казани прекрасно тъкмо за Хайне, защото той е вкоренен с всяка нишка на съществото си в своето време, противоречията на които добиват плът и кръв в неговата личност. Ако бихме могли да се откъснем напълно от тесногръдото становище на пристрастието и да преценим обективно хаотичните събития през ония дни, когато се извършваше нещо, което и днес още не е напълно осъзнато от нас — скъсване с хилядолетни възгледи върху света и живота — тогава за нас ще се разреши и онази — покрай много други — загадка в личността на поета и човека Хайнрих Хайне, която често се възправя пред нас.

Хайнрих Хайне е роден към края на по-миналото столетие в Дюселдорф като син на еврейски родители. Датата на рождението му не може да бъде установена точно; сигурен е денят, 13 декември, но дали през 1797 или 1799 година — върху това гледищата се различават. Сам Хайне, за да прокара шегата, че е „един от първите хора на тоя век“, в своите „Пътни картини“ обръща 13 в 31 декември 1799 г., по-право — отпраща ни в нощта между тоя ден и 1 януари 1800 г. По-сериозно обаче се отнася той към този въпрос в писмото си до един парижки приятел, гдето казва: „Датата на моето рождение не е дадена точно нито в една отнасяща се до мене биографична бележка. Тази неточност вероятно е последица на умишлена заблуда, сторена в моя полза по време на пруското нашествие, за да ме отърват от военна служба на Н. В. пруския крал“. И на тия поетови думи обаче не бива да се вярва много, защото те стоят в явно противоречие с онова, което той отбелязва в промоционната си молба до Гьотингенския университет, именно, че по време на споменатото пруско нашествие доброволно се е представил за пруска военна служба. Сам Хайне, в края на същото писмо, заключава шеговито: „Важното е, че съм роден“. Мнозинството от съвременните биографи на поета приемат 13 декември 1797 г. за истинска рождена дата, като някои обясняват невярно посочената година с желанието на близките, да отклонят младия Хайнрих през 1815 г. от военна служба срещу Наполеона, а други — с намерението, да се улесни преселването му в Хамбург.

Градът Дюселдорф, гдето се е родил и израстнал поетът, минава през 1795 г. под владичеството на Франция, после, в 1801 г., след Люневилския мир, бива върнат на Бавария, и накрая, в 1815 г., влиза окончателно в границнте на Прусия. Така че, при рождението на Хайне, Дюселдорф е част от великата „единна и неделима френска република“. Бащата на поета, Самсон Хайне, роден през 1765 г. в Хановер, се установява през 1796 г. в Дюселдорф и започва търговия с платове. Според думите на поета, главна характерна черта на неговия баща била една „безгранична жизнерадост“; „гласът му проникваше право в сърцето, като че нямаше нужда да заобикаля по пътя през ухото“.