Димитър Стоевски - Хайнрих Хайне (Живот и творчество)

Сега поетът направя може би най-решителната крачка в живота си — през февруари с.г. заминава за Берлин. „Съдбата едва ли би могла да се окаже някога по-благосклонна към духовното развитие на Хайнрих Хайне“, пише с пълно право неговият биограф Адолф Щродтман. По онова време Берлин е малък град, пропит от душния въздух на политическа назадничавост, обществено завладян от вкостенените форми на чиновническото съсловие, в научните си институти ненадвишаващ скромното средно равнище, и все пак вълнуван от един духовен живот, какъвто Хайне едва ли би могъл да намери другаде. Романтизмът, за който Берлин никога не е бил благодатна почва, е в упадък, и образрваните люде — доколкото не са увлечени от демонично-фантастичните приумици на Е.Т.А. Хофман — не откъсват благоговейния си взор от стареещия Гьоте във Ваймар. Музиката и театърът, обаче, са в пълен разцвет. Юношата за една нощ става мъж, и както първата любовна страст някога пробужда поета в него, така сега първият досег с обществения живот разтърсва родения писател на всекидневието. Едва двайсетгодишният дюселдорфски момък се движи спокойно в повече остроумничещите, отколкото остроумни, берлински салони, на равна нога с тогавашните духовни величия: Фарнхаген му става приятел до края на живота си, а прочутата Рахел се задиря понякога с „невъзпитания любимец на грациите“, както тя самата го нарича.

През втората година от престоя в Берлин излиза от печат томче „Стихове“. Макар тази сбирка да съдържа само 58 стихотворения, тя показва на обществото, че се е явил един нов немски поет със забележителна самобитност; стиховете разкриват такова благозвучие на словото и дълбочина на чувството, с каквито дотогава се отличават само творбите на Гьоте, а редом с тях кипи една нечувана дързост, която изсред най-нежно настроение на душата връща читателя с ядовит разсъдък и горчива ирония към действителността на живота. „Никога досега в нашата литература“, казва се в една статия от 1822 год., „един поет не е разкривал с такава дързост и ненадейна безогледност цялата своя субективност, индивидуалност и вътрешен мир. Тъй като строго обективното изображение на тая необикновена, грандиозна субективност носи открито печата на истината, и тъй като истината притежава дивна всепобедна сила, ние намираме още една причина, защо Хайневите стихове упражняват такова неотразимо очарование върху читателите“.

Обаче принудата да завърши образованието си се вестява все по-често и по-осезателно. Положението на родителите се влошава; бащата е болен, ликвидира с търговията и продава къщата в Дюселдорф — остава му един малък капитал, от който семейството би могло да се препитава съвсем скромно. Към края на 1821 г. родителите заминават за Олденслое в Холщайн, а оттам, през пролетта на следната година, за Люнебург. В началото на май 1823 г. Хайнрих Хайне потегля за Люнебург, за да се подготви в родителския дом за докторския си изпит. Но макар в едно писмо от месец ноември с.г. да пише, че е „затънал до гуша в тинята на римските закони“, изглежда че, поезията го е привличала повече от правото. Кратък престой в Хамбург го потиква да напише цикъла „Завръщане“.

Но времето напира; той се отписва от Берлинския университет и през януари 1824 г. заминава за Гьотинген. Тук той учи по-сериозно, но неспокойният , му дух търси развлечение. Една обиколка пеша из Тюрингия през септември става причина за създаването на „Пътуване по Харц“, — едно несравнимо забавно описание, в което поетът увековечава впечатленията си от Гьотинген. Най-сетне, на 3 май 1825 г., полага докторски изпит, покръства се на 28 юни в Хайлигенщадт, а на 20 юли се извършва промоцията му.

Преди да потегли за Хамбург, за да се установи там на адвокатска практика, Хайне прекарва известно време на остров Нордерней, гдето гледката на морето го вдъхновява да напише два цикла „Северно море“. Месеците септември и октомври прекарва при родителите си в Люнебург и в —началото на ноември пристига в Хамбург; не минава обаче дълго време и той стига до съзнаннето, че напусто е принесъл тая жертва на своето убежденне: адвокатската му практика не върви и поетът скоро се отказва от нея. Все таки Хайне остава в Хамбург, с намерение да утвърди съществуването си чрез писателска деятелност. Умният и предприемчив хамбургски книжар Юлиус Кампе приема предложението му и през май 1826 г. издава първия том на „Пътни картини“ („3авръщане“, „Пътуване по Харц“, и първия цикъл от „Северно море“), а през април 1827 г. И втория том (втория цикъл от „Северно море“, „Идеи“ и „Писма от Берлин“). Успехът е много голям.