Димитър Стоевски - Хайнрих Хайне (Живот и творчество)

Хайне прекарва няколко месеца в Англия, връща се и запитва Кампе, дали би се съгласил да издаде сбирка стихове. Отначало Кампе отклонява предложението, след дълги увещания обаче се съгласява, като поставя за условие да добие правото над всички следващи издания. Като хонорар бива уговорено еднократно заплащане на петдесет луидора, които обаче не били броени на ръка, а прихванати срещу по-рано даден заем, възлизащ на същата сума. В средата на октомври 1827 г. „Книга на песните“ излиза от печат, покорява в безбройни издания света и донася огромно състояние на издателя. По-късно, като минава покрай разкошната нова къща на Кампе в Хамбург, Хайне забелязва със сатирична усмивка, че този великолепен паметник му е издигнат от признателност за безбройните издания на „Книга на песните“.

Макар че стиховете, събрани в тая малка книжка, били печатани по отделно по-рано, публиката едва сега добива ясна представа за същността на поета. Успехът на песните върви успоредно с успеха на втория том от „Пътни картини“. Сега Хайне се озовава на кръстопът — трябва да избира между поезия и политика. Щродтман пише: „Възторженото посрещане на острите думи, отправени от Хайне срещу дворянството, духовенството и лицемерно-добродетелната тълпа от реставрацията, смелостта, с която смъкна християнски-благочестивата маска от старчески набръчканото лице на лъжливото общество и му даде да се види в огледалото на собственото си нищожество — това превърна по вълшебен начин поета в народен трибун, в херолд на общественото мнение, и той изведнъж се видя избран за една служба, която, наместо да му донесе лавров венец, му по-сочи трънливия път на публицист — борец за свободата“. Една след друга отделните държавнци на Германския съюз запрещават разпространението на „Пътни картини“. Това обаче само засилва славата на младия народен трибун. „Съвсем не беше потребно“, забелязва остроумно един негов приятел, „правителствата да запрещават книгата — тя и без това щеше да бъде четена.“

В края на октомври 1827 г. Хайне приема предложението на просветения издател Кота и заминава за Мюнхен като редактор на „Allgemeine politische Annalen“. Той обаче се измамва горчиво, като се мисли призван за политически деец и дори бленува за ролята на политически водач. Поетът в него винаги е бил и ще остане по-силен; той остава до смъртта си честен борец за свободата, обаче оръжията, с които води борбата за своите идеали, му се дават всеки път от неговия поетичен дух и интуитивен поетичен взор, а не от хладно-пресметливия политически разум. След половина година вестникът спира, Хайне заминава за Италия, но още преди да стигне в Рим получава съобщение, че баща му е на смъртно легло в Хамбург. Хайне потегля веднага назад, но не му е писано да завари баща си жив.

След кратък престой у дома, в началото на 1829 г. Хайне заминава за Берлин, но през есента отново се връща в Хамбург, гдето написва третия том от „Пътни картини“. Книгата има успех, но далече не успеха на първия и втори томове. Хайневата проза рядко е стояла на такава висота, както в тая книга; той развива мисли, пълни с острота и дълбочина, и прилага бляскаво хумора и сатирата редом със сериозността; той обаче подстъпва прекалено субективно и замества индивидуалното — което у един поет трябва да бъде първоизточник на поезията — с личното.

Повече от всичко друго му наврежда начинът, по който разрешава спора си с Платена относно лошите порядки в немската литература. Борбата между двамата се изостря силно и Хайне си позволява твърде лоши, непристойни закачки, поради което загубва подкрепата дори на своите приятели.

Заболял сериозно в края на зимата, Хайне прекарва лятото на 1830 г. на остров Хелголанд, гдето го изненадва вестта за избухналата в Париж Юлска революция. Въодушевен, Хайне би заминал веднага, ако известни обстоятелства от личен характер не осуетяват намерението му. Все пак на 3 май 1831 г. той пристига в Париж. През 1832 г. в „Revue des deux mondes“ излизат във френски превод откъси от „Пътни картини“; в същото списание и в „L’Europe litteraire“ Хайне пише многобройни статии върху немската литература, религия и философия. Излязлата през 1840 г., написана в безмерно ожесточение книга срещу немския писател Бьорне довежда до тежки сетнини — всички немски приятели се отвръщат от него и целият немски печат се произнася унищожително върху тая книга.

През есента на 1843 и лятото на 1844 г. Хайне се връща в Германия, за да навести престарялата си майка. Плод на тези пътувания е поемата „Германия — една зимна приказка“, най-горчивата, но и най-гениална сатира, която някога е била публикувана на немски език.