Майк Стоун: Свръхоръжието

— Добре дошъл, землянино — прогърмя отново гласът — народът на Рика те поздравява. Онемях и зяпнах. Поех си дълбоко дъх; издишах и се изправих рязко на краката си. За малко да ми експлоадира главата.

— Ударът е бил много силен и точен — каза гласът, този път по- ниско — приятелят Ви, ако така го наричате, е бил специалист. Неволно си припомних медала на ревера на Растър. Специални части, Специална подготовка шеста степен. Да, наистина е специалист.

— След минута ще сте свеж, както се изразявате, като майска роза. Ние сме се погрижили за всичко.

— Виж какво, приятел, хич не ме е грижа за какво сте се погрижили. Искам да знам, какво по дяволите е това място, къде се намирам, и в крайна сметка, кой за Бога, си ти? Също така, искам да знам как най-бързо мога да се измъкна оттук? Бъди така добър да ми кажеш!

— Всичко, което ние желаем от Вас, мистър Хемън, е една малка услуга — каза гласът и изчезна.

Хред Лус седеше на почти тридесет годишното си махагоново бюро, бъркаше сутрешния си коктейл с лявата си ръка, а с другата държеше „Джаррет Джърнал“. От известно време се беше втренчил в обявите и целия свят около него като че ли се беше изключил, изгубил всякакъв смисъл. И затова може би не забеляза малкия странен кораб, с който кацнах на стария и от никого неизползван двадесет и седми док. Хред Лус имаше проблеми с жените. Не че не ги обичаше, напротив, той ги обожаваше. Излишно е обаче да се мисли, че беше някакво подобие на Дон Жуан. Влюбваше се във всяка поредна жена, с която се запознаваше, готов да живее с нея до края на живота си. Но всички тези жени, поради някакви неясни причини го напускаха или го гонеха след първия месец. Заварих го точно в такъв момент, отново да си търси квартира, в обичайната му поза, дръгнейки краката си един в друг. Хред Лус беше единственото същество на тази омразна планета, на което се доверявах с абсолютна сигурност, заради простата причина, че поради своя комплекс към жените, той вече беше намразил жителите на Калания. Приземих се на Калания някъде привечер. Това летящо чудо, с което се довлякох дотук, наистина бе великолепно. Народът на Рика, който така и не видях — гласове и ярки очи навсякъде, никъде плът или тяло — живееха в огромна кухина, в самото сърце на континента. Явно общуваха и комуникираха чрез телепатия. Гласовете, които чувах, бяха произведени в съзнанието ми. Цивилизация, родена и израснала дълбоко в недрата на планетата си. Хред слушаше моя десетминутен разказ много внимателно и съсредоточено. Накрая само каза:

— Мисля, че ако очистим Растър, ще трябва да си търся квартира на доста по-далечно място. Компютърът на бюрото на Хред ни осведоми, че Растър беше пристигнал преди седмица, на големия космодрум, на обратната страна на планетата и после се беше потопил в гъстия растителен и животински свят на третия им континент — Алания. Досега Растър не беше напускал Калания. Смяната на Хред свърши след два часа, и ние отлетяхме с неговия топтер към Алания — естествения материк, отдавна обезлюден и използван като ловен и увеселителен парк. Пристигнахме в полунощ и Хред отиде да научи нещо повече за Растър. Може би беше малко рисковано от негова страна, все пак те се бяха виждали вече два пъти, но Хред имаше стари сметки за уреждане — познайте за какво — естествено, жени. По време на полета мислих отново. Защо му трябваше на Растър психогенератора? Дали през цялото време се беше преструвал и е играл ролята на на приятел или наистина обстоятелства и принуда са го довели до тези действия? Въобще що за цивилизация е народът на Рика, тъй внезапно всеотдаен и щедър към мен, предоставяйки ми прекрасния звезден кораб? И накрая, защо Растър, след като се беше върнал на Калания, не се беше опитал да се скрие в някои от градовете-лабиринти, а се беше втурнал към това диво и екзотично кътче? Дали беше тръгнал на лов? Едва ли. Нещата се объркваха с всеки изминал ден. Оказа се, че на аеродрума трима каланианци са посрещнали Растър, след което са отпрашили към вътрешността на континента. Алания се опасваше надлъж и нашир от огромни дебели петдесет метрови дървета, подобни на земния евкалипс. Флората се допълваше от жълто-зеленикава растителност, пръкнала се буквално навсякъде. Животинският род беше представен от всякакви видове малки, дребни, големи, още по-малки, още по-големи гризачи, хищници, всеядни, тревопасни; и към този обитаем хаос трябва да спомена и роделите. Огромните тревопасни, недодялани и груби, мачкащи всичко по пътя си, приличаха на малки космати хълмове, абсолютно безобидни и безкрайно тъпи. И в тази менажерия аз трябваше да открия Растър, където и, по дяволите, да се беше скрил или беше отишъл. След като се снабдихме с необходимата екипировка (по два лазерни скорострелника, дузина атомни гранати и чифт раници с провизии), отседнахме в хотел, наспахме се добре и призори хванахме пътя.