Стендал - Червено и черно

Що се отнася до мен, аз намирам само един недостатък в Алеята на верността — това официално наименование се чете на петнадесет-двадесет места, написано върху мраморни плочи, за които господин дьо Ренал получи още един кръст, — не харесвам аз в Алеята на верността варварския начин, по който властта нарежда да се кастрят и стрижат до кора тези могъщи явори. Вместо да наподобяват с ниските си, кръгли и приплеснати корони най-просташките градинарски зеленчуци, те биха могли спокойно да добият онези великолепни форми, които имат яворите в Англия. Но волята на господин кмета е непреклонна и два пъти годишно всички дървета, принадлежащи на общината, биват безжалостно осакатявани. Местните либерали приказват — ала те преувеличават, — че ръката на общинския градинар е станала още по-жестока, откакто викарият господин Маслон се е научил да си присвоява добива от това стрижене.

Този млад духовник бе изпратен от Безансон преди няколко години, за да наблюдава абата Шелан и още няколко свещеници в околностите. Един стар полкови хирург, участник от похода в Италия, оттеглил се на почивка във Вериер, който бил приживе според господин кмета едновременно якобинец и бонапартист, се осмели един ден да се оплаче пред него за редовното обезобразяване на тези хубави дървета.

— Обичам сянката — отвърна господин дьо Ренал с онази отсянка от високомерие в гласа, която подхожда, когато се говори с един хирург, кавалер на Почетния легион, — обичам сянката, затова нареждам да подрязват моите дървета, за да дават те сянка, и не разбирам за какво служи едно дърво, ако не може, както полезният орех, да носи доход .

Ето великата дума, която решава всичко във Вериер: да носи доход. До нея, само до нея се свеждат мислите на повече от трите четвърти от обитателите.

Да носи доход — ето основанието, което решава всичко в това градче, което ви се е сторило толкова красиво. Чужденецът, който дохожда, пленен от красотата на околните прохладни и дълбоки долини, си въобразява отначало, че жителите му са възприемчиви за хубавото: те говорят много често за хубостта на своя край: не може да се откаже, че те държат много на нея; но затова, защото тя привлича чужденци, чиито пари обогатяват стопаните на ханищата, а това по силата на градските налози автоматично носи доход за града .

През един хубав есенен ден господин дьо Ренал се разхождаше по Алеята на верността, хванал под ръка жена си. Слушайки мъжа си, който говореше с важен вид, госпожа дьо Ренал следеше с неспокойно око движенията на три момченца. Най-голямото, което можеше да има единадесет години, се доближаваше много често до парапета с явното намерение да се покачи на него. Един мек глас изричаше тогава името Адолф и детето се отказваше от честолюбивия си замисъл. Госпожа дьо Ренал изглеждаше жена на тридесет години, но още доста красива.

— Да гледа само да не се разкайва после тоя господинчо от Париж — казваше господин дьо Ренал с оскърбен тон и неговите бузи изглеждаха още по-бледи от обикновено. — Аз все имам някой и друг приятел при двора…

Но макар и да се каня да ви говоря за провинцията в продължение на двеста страници, все пак не съм такъв варварин, че да ви мъча с дългия ход и сложните усуквания на един провинциален разговор.

Тоя господинчо от Париж, тъй омразен на вериерския кмет, бе не друг, а господин Апер, който преди два дни беше се изхитрил да проникне не само в затвора и приюта за бедни във Вериер, но и в болницата, управлявана безвъзмездно от кмета и най-видните собственици в града.

— Но — отвърна плахо госпожа дьо Ренал — какво лошо може да ви направи този господин от Париж, щом като вие управлявате имота на бедните с такава добросъвестност и честност?

— Той е дошъл само за да ни охули, а после ще помести статии в либералните вестници.

— Та вие не ги четете никога, друже мой.

— Но хората ни приказват постоянно за тези якобински статии; всичко това ни отвлича и ни пречи да правим добро 2 2 Исторически израз. — Б. а. . Колкото за мен, аз никога няма да простя това на кюрето.

Трябва да кажем, че свещеникът на Вериер, който, макар и осемдесетгодишен старец, беше запазил благодарение пресния въздух на планините желязно здраве и железен характер, имаше правото да посещава във всяко време затвора, болницата и дори приюта за бедни. И господин Апер, който носеше препоръчително писмо от Париж до свещеника, има благоразумието да дойде в това малко любопитно градче точно в шест часа заранта. Начаса той отиде в свещеническия дом.