Стендал - Червено и черно

Ангелската кротост, която госпожа дьо Ренал дължеше на своя характер и на сегашното си щастие, й изменяше малко, когато тя помисляше за камериерката си Елиза. Тази девойка получи наследство, отиде при свещеника Шелан и му изповяда, че има намерение да се омъжи за Жулиен. Свещеникът се зарадва истински на щастието на своя приятел, но безкрайно бе учудването му, когато Жулиен му каза решително, че предложението на госпожица Елиза съвсем не му подхожда.

— Пазете се, чадо мое, от това, което става в сърцето ви — каза свещеникът, смръщил вежди, — аз ви поздравявам за призванието ви, ако само заради него се отказвате от това предостатъчно богатство. Минаха петдесет и шест години, откак съм свещеник във Вериер, а при все това мене, по всичко личи, ще ме уволнят. Това ме огорчава, но аз все таки имам осемстотин франка годишен доход. Съобщавам ви тази подробност, за да не се самоизмамвате върху това, което ви очаква, когато станете свещеник. Ако мислите да се подмазвате на хората, които са на власт, вие неизбежно се обричате на вечна гибел. Вие ще можете да достигнете благоденствие, но ще трябва да тъпчете нещастните, да ласкаете помощник-префекта, кмета, всеки влиятелен човек и да угаждате на прищевките им: това поведение, което във висшия свят наричат „умение да живееш“, може за мирянина да не е непременно несъвместимо със спасението; но в нашето звание ние трябва да избираме: ще трябва да благоденствуваш или в тоя свят, или в другия; среден път няма. Идете, скъпи ми приятелю, размислете и се върнете след три дни да ми дадете окончателния си отговор. Аз с мъка съзирам във вашия характер някакъв мрачен огън, който не ми говори за сдържаност и пълно отказване от земните блага, а това е необходимо за един свещеник; аз вярвам, че вие ще се издигнете с вашия ум; но позволете ми да ви кажа — додаде добрият свещеник със сълзи на очи, — треперя за вашето спасение, ако станете свещеник.

Жулиен се засрами от вълнението си; за пръв път в живота си видя, че е обичан. Той се разплака от радост и отиде да скрие сълзите си в гъстите гори над Вериер.

„Откъде у мене това вълнение? — запита се той най-сетне. — Аз чувствувам, че съм готов да отдам сто пъти живота си за този добър свещеник Шелан, а между това той току-що ми доказа, че съм глупак. Тъкмо него трябваше да излъжа, а той прочете в душичката ми. Този таен огън, за който говори, е моята жажда да се издигна. Той ме смята недостоен да стана свещеник и точно тогава, когато аз си въобразявах, че като жертвувам петдесетте луидора годишен доход, ще му покажа колко високо е моето благочестие и моето призвание.

Занапред — продължи Жулиен — ще се осланям само върху ония черти от моя характер, които съм изпитал. Кой можеше да ми каже, че ще чувствувам удоволствие, като лея сълзи, че ще обичам човека, който ми доказа, че съм глупак!“

След три дни Жулиен намери предлога, с който трябваше да се въоръжи още първия ден; този предлог беше една клевета, но какво от това? Той призна на свещеника след много колебания, че една причина, която не може да му обади, защото ще навреди на трето лице, го е отклонила още в началото от възнамерявания брак. Това бе обвинение срещу поведението на Елиза. Господин Шелан откри в държанието на Жулиен само светска пламенност, напълно различна от пламъка, който би трябвало да въодушевява един млад левит.

— Приятелю мой — каза му той пак, — станете по-добре един добър селски жител, почитан и образован, отколкото свещеник без призвание.

Жулиен съумя да отговори на тези нови укори много добре, ако се имат пред вид думите му: той подбираше тия изрази, които би употребил един млад ревностен семинарист; но тонът, с който ги изговаряше, и нескриваният огън, който проблясваше в очите му, плашеха господин Шелан.

Ала не бива от това да съдим лошо за Жулиен; той измисляше старателно думи, изпълнени с лукаво и предпазливо лицемерие. И за неговата възраст това не беше малко. Колкото за тона и жестовете, той живееше със селяни и нямаше пред очите си достойни примери. По-късно, щом получи възможност да се приближи до тези благородници, той стана достоен за възхищение толкова в жестовете, колкото и в думите.