Чарлз Строс - Антитела

— Че и те ли са от нашите?

Тя кимна.

— Няма спор, майсторски удар. Да накараш всички да свикнат със заразени с макровируси документи, без най-малък опит за разработка на защита. Да свикнат със системи, които зависват от препълването на някакъв микросекунден таймер. И всички тези вируси!

— Само че това се оказа недостатъчно.

Тя мрачно се втренчи в прозореца, зад който бавно преминаваше някакъв перон. Влакът се носеше в лондонската нощ.

— Може би ако бяхме успели да хванем повече изследователи на въдицата на бизнес-грантовете, а освен това да орежем финансирането на чистата математика…

— Но това не е твоя вина.

Сложих ръката си върху нейната.

— Ти направи всичко, каквото можа.

— Но това не стигна, за да ги спрем. Дюрант е само някакъв странен тип. Не може да се следят всички, но вероятно е можело да направим нещо за него. Ако те не го бяха пратили на оня свят.

— Има още време. Един физически пакет, пратен на нужния адрес в Мериленд, или хипервирулентен червей, използващ атака с препълване на буфера, като онези, които пуснахме в лицензните IP-стекове на „Майкрософт“… Ако превземем Интернет с щурм…

— Твърде късно е.

Ив допи кафето и се намръщи.

— Мислиш, че бандата от „Ешелон“ ще си остави многопроцесорните системи включени в Интернет? Разбери, те сигурно са дошли до същия извод като Дюрант, но година-две преди него. Сега сигурно съществуват един-два свръхчовешки изкуствени интелекта в правителствените лаборатории. Доколкото знам, в „Ливърмор“, в САЩ, имат дори предсказвачка на бъдещето, затова толкова спокойно преживяха последните събития. И това е глобално явление. Дори талибаните вече не се шашкат от Интернет. Дори да намерим начин да проследим всички държавни лаборатории със секретни ИИ и да ги бомбардираме, невъзможно е да забраним на другите да си задават същите въпроси. Това е в природата на хората. Те просто не разбират колко опасни могат да бъдат плодовете на просвещението.

— А какво стана с работата на Малет?

— С библейските фанатици ли?

Тя отново сви рамене.

— Забраната за трансплантация на зародишни клетки не е зле, но няма да попречи на разработките на паралелни методи. Дори Франкенщайн няма да ги уплаши и да ги накара да зарежат изследванията на рекомбинантна ДНК, и ако допуснем това, само след няколко години някоя ветеринарна лаборатория ще обяви, че е разшифровала основните звена ДНК, а оттам не е далеч и до създаване на специална еднокристална лаборатория за синтез на ДНК. Всичко, което им трябва, е примитивен апарат за плетене на хромозоми, управляван от оперон. Още един маршрут към изкуствения интелект. Каквото и да става, тези гадове няма да отстъпят.

— Упорити са като леминги…

Вече излизахме от северните предградия на Лондон, покрай спящи оранжерии и огрени от оранжева светлина пустинни улици. Опитвах се да впечатам в паметта си всеки детайл, знаех, че виждам всичко това за последен път.

— Прекалено много маршрути водят до катастрофален пробив, веднага щом почнат да мислят в термините на алгоритмичната интеграция и загреят как да я понижат. А щом ченгетата им се доберат до криптоанализа или повсеместното автоматично наблюдение, изкушението става твърде силно. Може и да ни трябва свят, пълен с психясали умници, притежаващи свръхголеми интегрални схеми и нанотехнология, но неподозиращи за истинското им предназначение, но аз се съмнявам…

— Ако навремето бяхме очистили Тюринг или му бяхме запалили хартията в плотерите…

Аз махнах на келнера.

— Една бира, моля. И за приятелката ми също.

Той се отдалечи.

— Твърде късно. Тезисът на Чърч-Тюринг се подразбира във формулировката на една от задачите на Хилберт, където се пита възможно ли е по принцип математическо устройство за автоматично доказателство на теореми. Което води със себе си идеята за универсална машина. А пък задачата на Хилберт се подразбира в Principia Mathematica на Уайтхед и Ръсел. Самоубийство чрез числа.

До дясната ми ръка се появи чаша.

— Доколкото разбирам, ние водим война, предварително обречена на поражение. Може би ако не бяхме слагали пръти в колелата на Бабидж, щяхме да разработим изчислителна технология именно за тази цел и в резултат математиците щяха да игнорират всички низши по тяхно мнение хорица — практици, инженери и други подобни. Само че и тук не съм оптимист. Да настроиш цяла цивилизация срещу създаването на изкуствен интелект е една от най-сложните задачи, и за нейното решаване не са измислили алгоритъм. Мисля, че щом цивилизацията стигне до теорията на универсалния компютър и някой си постави за цел да създаде изкуствен интелект, никаква преграда не може да спре събитията. Със същия успех можеш да излетиш и да ги замерваш от орбита с железа: все едно, по-лошо няма да стане.