Аркадий Стругацки - Трудно е да бъдеш бог

Широкото острие зловещо съскаше и описваше блестящи кръгове над главата на барона. Баронът смайваше въображението. Приличаше донякъде на товарен хеликоптер, чиято перка се върти на празен ход.

Сивите го заобиколиха от три страни, но бяха принудени да спрат. Един от тях несполучливо застана с гръб към Румата, Румата се пресегна през масата, сграбчи го за яката, повали го по гръб върху съдовете с остатъци от яденето и го перна със саблен удар под ухото. Сивият затвори очи и затихна. Баронът подвикна:

— Заколете го, благородни Румата, а аз ще довърша останалите!

Ще ги избие всичките, с неудоволствие си помисли Румата.

— Слушайте — каза той на сивите. — Да не си разваляме взаимно веселата нощ. Няма да издържите срещу нас. Хвърлете оръжието и се махайте оттук.

— Как не — сърдито възрази баронът. — Искам да се бия! Нека се бият! Бийте се де, дявол да ви вземе!

С тези думи той тръгна към сивите, като все по-бързо въртеше меча. Сивите отстъпваха, силно пребледнели. Те сигурно никога през живота си не бяха виждали товарен хеликоптер. Румата скочи през масата.

— Чакайте, приятелю — каза той. — Няма за какво да се караме с тези хора. На вас не ви харесва тяхното присъствие, нали? Те ще си отидат.

— Без оръжие няма да си отидем — мрачно заяви един от лейтенантите. — Ще загазим. Аз съм от патрула.

— Дявол ви взел, вървете си с оръжието — разреши им Румата. — Сабите в ножниците, ръце на тила и минавайте един по един. И без подлости. Кокалите ще ви строша.

— Но как ще излезем? — сърдито попита капитанът с дългото лице. — Този дон ни прегражда пътя!

— И ще го преграждам — заинати се баронът.

Младите аристократи подигравателно се засмяха.

— Добре тогава — каза Румата. — Аз ще държа барока, а вие протичайте, но по-бързо — не мога дълго да го държа! Ей там, на вратите, махнете се!… Бароне — каза той като обгърна Пампа през огромния кръст. — Струва ми се, приятелю, че забравихте едно важно обстоятелство. Вашите деди са употребявали този славен меч само за благороден бой, защото е казано: „Не вади меч в пивница“.

Баронът продължаваше да върти меча, но на лицето му се появи нещо като мисъл.

— Ами аз нямам друг меч — нерешително каза той.

— Толкова по-добре!… — многозначително каза Румата.

— Така ли мислите? — Баронът все още се колебаеше.

— Вие знаете по-добре от мене!…

— Да — каза баронът. — Прав сте. — Той погледна нагоре, към ръката си, която бясно въртеше меча. — Няма да повярвате, скъпи Румата, но мога да издържа така три-четири часа и да не се уморя… Ах, защо сега не ме види тя?

— Аз ще й разкажа — обеща му Румата.

Баронът въздъхна и свали меча. Сивите побягнаха сгушени покрай него. Баронът ги изпрати с поглед.

— Не зная, не зная… — нерешително каза той. — Какво смятате, правилно ли постъпих, като не ги изпратих с ритници по задниците?

— Съвсем правилно — увери го Румата.

— Добре тогава — каза баронът, като пъхаше меча в ножницата. — Щом не успяхме да се побием, сега вече имаме право мъничко да си пийнем и хапнем.

Той хвана за краката и смъкна от масата сивия лейтенант, който продължаваше да лежи в безсъзнание и със звучен глас гракна:

— Ей, стопанке! Вино и ядене!

Младите аристократи се приближиха и учтиво го поздравиха с победата:

— Дребна работа, дребна работа — добродушно каза баронът. — Шестима дръгливи бабаити, страхливи като всички бакали. В „Златната подкова“ пръснах двайсетина такива… Голям късмет имах — обърна се той към Румата, — че тогава не си носех бойния меч. Можех да се заплесна и да го извадя. И макар „Златната подкова“ да не е заведение, а само кръчма…

— Някои точно така казват — рече Румата. — „Не вади меч в кръчма“.

Стопанката донесе нови чинии с месо и нови кани с вино. Баронът запретна ръкави и се залови за работа.

— Кои бяха онези трима пленници, които освободихте в „Златната подкова“? — попита Румата.

— Да съм освободил ли? — Баронът спря да дъвче и втренчено погледна в Румата. — Но, благородни прителю, аз вероятно не съм се изразил достатъчно точно. Никого не съм освобождавал. Те бяха арестувани, а това си е работа на държавата… Откъде накъде ще взема да ги освобождавам? Някакъв дон, вероятно голям страхливец, един старец книжник и слугата му… — Той сви рамене.

— Да, разбира се — тъжно каза Румата.

Баронът изведнъж почервеня и страшно ококори очи.

— Какво?! Пак ли?! — ревна той.

Румата се обърна. На вратата стоеше дон Рипат. Баронът се размърда, взе да събаря скамейки и чинии. Дон Рипат многозначително погледна Румата в очите и излезе.