Аркадий Стругацки: Милиард години до свършека на света

— Странно — каза тя. — Струва ми се, че всичко това съм го виждала вече някъде: кухнята, двора… Само че в двора имаше голямо дърво… Случвало ли ви се е?

— Разбира се — отвърна Малянов с готовност. — Според мен на всеки се е случвало. Четох някъде, че това се нарича «измамна памет».

— Да, може би — рече тя със съмнение.

Малянов, стараейки се да не шуми, внимателно отпиваше от горещия чай. Явно приказката засече, като че ли нещо заяде.

Замълчаха, и то така, че даже пръстите на Маляновите крака се подвиха от неудобство. Онова най-отвратително състояние, когато не знаеш къде да си денеш погледа, а в главата — като камъни в бъчва — с грохот се изсипват напълно неподходящи и бездарни начала на разговори.

И Малянов започна с непоносимо фалшив глас:

— И какви са вашите планове, Лидочка, в нашия забележителен град?

Тя не отговори. Мълчаливо извърна към него широко разтворени от изненада очи. След това наведе поглед, сбърчи чело. Малянов винаги се бе смятал за лош психолог и нищичко не разбираше от отношения с околните. Но сега абсолютно ясно разбра, че неговият нелеп въпрос изобщо не е по силите на прекрасната Лидочка.

— Планове ли? — измънка тя накрая. — Ами да… естествено… Как иначе… — После изведнъж си спомни: — Ермитажа, разбира се, импресионистите… Невския… И бели нощи не съм виждала никога…

— Малък туристически комплект — рече Малянов припряно, за да й помогне. Не можеше да гледа как някой се насилва да лъже. — Хайде все пак да ви налея чай… — предложи той.

Тя отново се засмя съвсем не на място.

— Димка — рече тя с мило нацупени устни. — Ама какво непрекъснато с този ваш чай… Ако искате да знаете, изобщо не обичам чай… И в тази горещина…

— Кафе? — с готовност предложи Малянов…“

4. „… после наляха по още една чаша. Роди се предложението да пият брудершафт. Без целувки. Какви ти целувки между интелигентни хора! Тук най-важното е духовната близост. Пиха брудершафт, поговориха за духовната близост, за новите методи при разраждането, а също за различието между мъжество, смелост и безстрашие. Ризлингът свърши, Малянов изнесе празната бутилка на балкона и бръкна в барчето за «Каберне». Решиха да пият «Каберне» в любимите на Ирка чаши от опушено стъкло, предварително напълнени с лед. С разговора за женствеността, тръгнал от разговора за мъжеството, леденото червено вино вървеше добре. Интересно кои магарета са постановили, че червеното вино не бива да се охлажда? Обсъдиха този въпрос. Студеното червено вино е много добро, нали? Да, така е. Между другото жените, когато пият червеното студено, някак особено се разхубавяват. Някъде заприличват на вещици ли? Къде точно? Някъде. Великолепна дума — някъде… Вие някъде сте свиня. Обожавам този словесен обрат. Между другото относно вещиците… Какво е според теб бракът? Истинският брак. Интелигентният брак. Договор. Малянов отново напълни чашите и доразви мисълта си. В смисъл, че мъжът и жената преди всичко са приятели, за които най-важното е дружбата. Искреността и дружбата. Бракът е дружба. Договор за дружба, разбираш ли… Ти я знаеш моята Ирка…

На вратата се позвъни.

— Кого ли още праща господ? — изненада се Малянов, поглеждайки часовника си. — Според мен вече всички сме си вкъщи.

Беше десет без нещо. Повтаряйки си: «Вижте какво, ние вече всички сме си вкъщи…», той тръгна да отваря и в антрето, разбира се, настъпи Калям. Калям изврещя.

— А-а, пукни, сатана! — изруга Малянов и отвори.

Оказа се, че се е домъкнал съседът. Снеговой Арнолд Палич.

— Не е ли късничко? — избуча той като от подземие. Огромен мъж, планина. Посивял Шат.

— Арнолд Палич! — ентусиазирано викна Малянов. — Как може да е късно между приятели! М-м-моля!

Снеговой се разколеба, като видя ентусиазма му, но Малянов го хвана за ръкава и го въведе в антрето.

— Между другото — говореше той, замъкнал Снеговой на буксир — ще се запознаете с една прекрасна жена! — обещаваше той, избутвайки Снеговой към кухнята. — Лидочка, това е Арнолд Палич! — обяви. — Сега и чашка… — и бутилчица…

Всичко пред очите му се въртеше. Честно казано, даже не мъничко, а здравата. Не биваше повече да пие, познаваше себе си. Но много му се искаше на всички да им е хубаво, весело, на всички да им хареса. Нека се харесат един друг, разчувствуван мислеше той, олюлявайки се пред отвореното барче, като се взираше в жълтеникавия сумрак. На него му е все едно, ерген, ерген е. А аз си имам Ирка!… Той се закани с пръст и затършува в барчето.