… Фаровете се появиха неочаквано и съвсем близко. Той се опомни, затича се към тях и замаха със свободната си ръка. Колата го избегна с рев и скърцане на спирачки, сякаш се дръпна от него с отвращение. След нея с рев се носеше малък щабен БТР, подарък от предишния Министър на отбраната. Беше пълен с момчетата на Артьом. Въздушната вълна го отхвърли, не успя да се задържи на краката и падна върху бетона, без да почувства болка и дори без да разбере, че е паднал.
— Проклети алкохолици — нервно каза Кронид, който седеше зад волана на пакарда. — Едва не сгазих този боклук…
— А може би той искаше да го сгазиш? — промърмори Артьом, мрачно захапал цигара. — Видя ли какъв е?
— Какъв?
— Мустакат. Очевидно е избягал от лудницата. Търсеше си смъртта.
На което Кузма Иванович отвърна меланхолично: „Всички ще умрем“. Това прозвуча при него като прогноза, но никой не подозираше колко бързо ще се сбъдне тя.
— По дяволите, закъсняваме — каза Кронид.
— За какво се тревожиш? — попита Кузма Иванович. — Той е омагьосан.
— Господ пази предпазливия.
— Него и така Бог го пази… — каза Кузма Иванович, а Динара за пръв път каза от задната седалка с непознат, явно спаднал глас:
— Стига сте дрънкали! Млъкнете, за Бога!
Тогава видяха „адиабата“ с отворена дясна врата.
Той не виждаше и не чуваше нищо от това. Не можеше да го чуе дори ако се намираше съвсем близо до тях в колата им, на система и с кислородна маска на лицето. Стори му се, че седи на стар, полуразвален стол в малката стаичка на Виконта, досами него. Той ровеше в купата с лули, антикварните бокали проблясваха с рубините си (или топазите си), половината му живот бе останал в миналото, в бъдещето бе другата половина, пълна със скрит смисъл, и Виконта заговори по своя пренебрежителен начин: „Можеш да знаеш предназначението си и да не го разбираш. Дори е по-добре да е така, защото е казано: СПОМНЯМ СИ СЛЪНЦЕТО И НАПРАЗНО СЕ ОПИТВАМ ДА ЗАБРАВЯ, ЧЕ ТАЙНАТА Е ГРОЗНА. Тайната е грозна, мой Стак. Тайната винаги е грозна. И ако искаш да имаш евтин салам, ще се наложи да правиш от човешко…“
— Не! — каза той решително и в същата секунда малкото, почти микроскопично петънце мъртва тъкан на варолиевия мост спря дишането му.
… Свий пръстите, помисли си той безпорядъчно, вече задъхвайки се, вече съвсем без въздух. По-силно. Да не закачиш Виконта… Пръстите…
© 1995 Борис Стругацки
© 2007 Максим Стоев, превод от руски
Борис Стругацкий
Поиск предназначения (или двадцать седмая теорема этики), 1995
Сканиране: NomaD, 2009
Редакция: Mandor, 2009 (#)
Издание:
Издателска къща „ИнфоДАР“, София, 2007
Редактор: Екатерина Панчева
Коректор: Жанета Николова
Дизайн на корицата: Светлозар Петров
ISBN 978-954-761-294-5
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/12214]
Последна редакция: 2009-06-19 21:47:21
Авторът има предвид секретно учреждение от закрит тип. — Бел.прев.
Вероятно авторът има предвид Едуард Байлс Кауъл — английски санскритолог 1826–1903 г. — Бел.прев.
Гилбърт Кийт Честъртън (1874–1936) — английски писател, автор на криминални романи. — Бел.прев.
Луи Бусенар и Понсон дьо Терайл — популярни френски автори на приключенски романи от XIX в. — Бел.прев.
Авторът има предвид едноименния роман на Артър Конан Дойл. — Бел.прев.
Тинянов, Юрий Николаевич (1894–1943) — руски прозаик, литературовед, критик, преводач. — Бел.прев.
Авторът има предвид 20 век. — Бел.прев.
Юденич, Николай Николаевич (1862–1933) — руски военен и политически деец, един от ръководителите на Бялото движение. — Бел.прев.
Авторът има предвид Жданов (1896–1948) — съветски политик, ръководил отбраната на Ленинград по време на Втората световна война.
Согдия е античното име на днешен Таджикистан — Бел.прев.
Игра на думи: „Воден от съдбата“ на руски е „Роководимый“. — Бел.прев.
Лаврентий Павлович Берия (1899–1953) — съветски политически деец. — Бел.прев.
Авторът има предвид западните радиостанции. — Бел.прев.
Поздравления (англ.) — Бел.ред.
Административно-хозяственная часть — административно-стопанска част. — Бел.ред.
Алюзия за Владимир Илич Ленин. — Бел.прев.
Читать дальше