Теодор Стърджън: Пухчо

— И защо не го направи? Защо… не го направиш?

— Не можах — спокойно отвърна Пухчо. — Сърце не ми даде да го сторя, ти спиш като котка… обаче измислих нещо далеч по-забавно.

— Тъй ли?

— О, да.

Пухчо протегна лапа и измъкна ноктите навън. Рансъм неволно забеляза колко дълги и мощни изглеждат. Луната бе залязла и из стаята плъзна мътна предутринна дрезгавина.

— Какво те събуди точно преди да вляза? — запита котаракът и скочи на перваза.

— Не знам — каза Рансъм. — Сигурно някакъв шум.

— Нищо подобно — възрази Пухчо, като подви опашка и се ухили под мустак. — Точно обратното. Забелязваш ли колко е тихо?

Наистина беше тихо. Из къщата не се чуваше нито звук… а, да, сега Рансъм долови звънтенето на чаена чашка и тромавите стъпки на слугинята, която отиваше от кухнята към спалнята на госпожа Бенедето. Но иначе… изведнъж той проумя.

— Дъртата кранта е спряла да хърка!

— Точно така — каза котаракът.

Вратата в края на коридора изскърца и оттам долетя приглушеното мърморене на слугинята, силен трясък и най-ужасният писък, който Рансъм бе чувал през живота си, сетне тежките стъпки тичешком се отдалечиха, писъкът се повтори малко по-глухо и настана тишина. Рансъм скочи от леглото.

— Какво, по дяволите…

— Слугинята беше — обясни Пухчо и грижливо облиза лапата си, без да изпуска Рансъм от поглед. — Току-що откри госпожа Бенедето.

— Откри ли я?

— Да. Аз й разкъсах гърлото.

— Мили… Боже! Защо?

Пухчо се надигна и изви тяло върху перваза.

— За да обвинят теб — каза той, после със злорад смях скочи навън и изчезна в сумрачното утро.

© 1947 Теодор Стърджън

© Любомир Николов, превод от английски

Theodore Sturgeon

Fluffy, 1947

Източник: http://sfbg.us

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/1622]

Последна редакция: 2006-08-10 20:36:45