Теодор Стърджън - Сънуващи кристали

— Надявам се — изскърца със зъби Хорти. На вратата се позвъни.

Двамата замръзнаха на местата си. Позвъни се отново.

— Аз ще отида — каза Зена и тръгна да става.

— Как ли пък не — грубо се намеси Хорти. — Сядай си на мястото.

— Това е Човекоядецът — изхленчи тя и седна.

Хорти застана така, че да може да гледа към вратата през хола. Докато я изучаваше с поглед, той каза:

— Не е. Това е… това е… абе, какво знаеш ти! Това е седмица за приятелски посещения!

Той отиде и отвори вратата.

— Бъни!

— Ка… Извинете м… тук ли е… — Бъни не се беше променила особено. Беше леко понапълняла и може би малко по-плаха.

— О, Бъни… — Зена спонтанно се втурна към вратата, но се препъна в края на хавлията си. Хорти я хвана точно преди да падне. Момичетата се прегърнаха, обезумели от радост. Звучният, разтоварващ смях на Хорти се смесваше с трогателните им викове, изразяващи обичта им една към друга.

— Но миличка, как успя да намериш…

— Толкова е хубаво, че…

— Мислех, че си…

— Кукло такава! Не съм си и представяла, че ще…

— Стига! — изрева Хорти. — Бъни, влизай и ела да закусиш.

Тя се стресна и го погледна ококорено с албиноските си очи. Той тихо я попита:

— Как е Хавана?

Без да отмества поглед от лицето му, Бъни се долепи до Зена и се вкопчи в нея.

— Той познава ли Хавана?

— Миличката ми — каза Зена, — та това е Хорти!

Бъни хвърли на Зена уплашен, заешки поглед, надигна се на пръсти да погледне зад Хорти и после изведнъж осъзна какво точно бе казала Зена.

— Това? — посочи тя. — Той? — тя се облещи. — Той е… също и Дечко, така ли?

Хорти се ухили.

— Точно така.

— Той е пораснал — наивно отбеляза Бъни. Зена и Хорти избухнаха в луд смях и Бъни — точно както и Хорти преди толкова години — остана да зяпа ту него, ту Зена, но усети, че те се смеят не на нея, а заедно с нея, и скоро характерният и звънлив кикот се включи в общата врява. Хорти отиде в кухнята и извика през смях:

— Още го пиеш с кондензирано мляко и половин лъжичка захар, нали, Бъни?

Бъни се разплака от щастие на рамото на Зена и промълви през сълзи:

— Това е Дечко, той е, той е…

Хорти постави чашата с горещо кафе на малката масичка и се настани до момичетата.

— Бъни, как успя да ме откриеш след толкова време?

— Не открих теб. Открих Зен. Зен, Хавана може би ще умре.

— Аз… спомням си — прошепна Зен. — Сигурна ли си?

— Човекоядецът направи, каквото можа. Дори повика друг доктор.

— Нима? Откога е започнал да харесва докторите?

Бъни отпи от кафето си.

— Нямаш представа как се е променил, Зен. Аз самата не можах да повярвам, когато направи това. Имам предвид, когато извика лекар. Ти знаеш за м-мен и Хавана. Знаеш какво ми е заради това, което му стори Човекоядеца. Но… той все едно се е появил от някаква мъгла, в която е живял години наред. Наистина се е променил, Зен, и иска да се върнеш при него. Страшно съжалява за всичко, което се случи. Направо е сломен.

— Но не достатъчно — измърмори Хорти.

— Иска ли да се върне и Хорти?

— Хорти — аа, Дечко. — Бъни го погледна. — Той вече не става за представления. Не знам, Зен. Човекоядецът нищо не каза за него.

Хорти забеляза как Зена за миг сви вежди в недоумение. Тя хвана Бъни за ръката и я стисна нетърпеливо.

— Скъпа, започни от самото начало. Човекоядецът ли те изпрати?

— О, не. Е, не точно. Той е толкова променен, Зен. Ти не ми вярваш… Е, ще се увериш сама. Той има нужда от теб и аз по собствено желание дойдох да те върна при него.

— Защо?

— Заради Хавана! — извика Бъни. — Човекоядецът може да е в състояние да го спаси, не разбираш ли? Но не и сега, когато е съсипан заради това, което ти е сторил.

Зена тревожно погледна Хорти. Той се изправи.

— Ще ти приготвя нещо за хапване, Бъни — каза той и едва забележимо кимна на Зена. Тя му отвърна с леко намигане и се обърна към Бъни:

— Но, скъпа, как разбра къде се намирам?

Албиноската се наведе напред и докосна Зена по бузата.

— Бедничката ми. Много ли те боли?

Хорти извика от кухнята:

— Зен! Къде си сложила табаското? (Б.пр.: Много лютив сос, приготвен от червени люти чушки. На името на щата Табаско в югоизточно Мексико.)

— Ей сега се връщам, Бън — каза Зен и закуцука към кухнята. Трябва да е ей там, върху… да. Я, ти още не си приготвил сандвича! Остави на мен, Хорти.

Те застанаха един до друг пред печката и се засуетиха с приготовленията. Хорти прошепна:

— Това не ми харесва, Зен.

Тя кимна.

— Нещо не е наред… попитахме я два пъти, даже три пъти как е намерила квартирата ми, а тя не отговори. — После тя добави високо: